Увеличаването на осигуровките означава удължаване на кризата в пенсионната реформа. Ако правителството не успее сега да спре исканията на синдикатите за вдигане на осигуровките, то това ще е само първата стъпка към по-нататъшно и още по-голямо увеличение на данъчноосигурителното бреме.
При всички случаи изборът трябва да бъде на хората - те сами да могат да избират дали да работят по-дълго и да плащат по-ниски осигуровки, или да работят по-малко, но да внасят по-високи осигуровки.
В този смисъл принципът за повишаване на възрастта и трудовия стаж за пенсиониране за всички не е решение на проблемите в пенсионната система. В момента сме свидетели на това как няколко души от ръководството на национално представените синдикати се опитват да решават вместо хората как и колко трябва да се трудят и да отделят за пенсия.
Никой в Европа не тръгва към рязко повишаване на осигуровките, защото се знае, че това вреди на цялата икономика. Повишаването на осигуровките води до по-висока безработица, спад на доходите, ръст на сивата икономика и допълнителен срив в пенсионната система, защото по-високите вноски ще се плащат от много по-малък брой осигурени.
България не прави изключение - безработицата у нас няма как да намалее при толкова рязко вдигане на осигуровките. Пенсионната реформа трябва да се осъществи и чрез намаляване на осигуровките.
Така например при заложени данни за 2,5 милиона осигурени лица те реално са 2,87 милиона, защото намалението на осигуровките би дало повече заетост. Същевременно данните на Националния осигурителен институт сочат, че приходите от данъци като процент от БВП са се увеличили въпреки намаляването на осигуровките.
Георги Ангелов, Институт
"Отворено общество", за Стандарт