Хижи на доизживяване

Пътуване в миналото - това е най-краткото определение за усещането, което оставят повечето хижи в България в туристите, които са се осмелили да отседнат в тях. Невиждали основни ремонти повече от две десетилетия, условията в тях варират от лоши до ужасни и не могат да оправдаят дори и смешно ниските цени на нощувките. А малкото, които са обновени изцяло, като "Добрила" в Стара планина и новата "Рилските езера" приличат повече на хотели.

Собствеността

В България има общо 404 хижи. Най-много - 262, са под шапката на Българския туристически съюз (БТС). 130 са тяхна собственост, останалите са държавни, но се стопанисват от съюза. Има 24 общински хижи, останалите са продадени или деактувани.

Около 70% от хижите на БТС са отдадени с договор за наем или се стопанисват от местни туристически дружества. Проблемът е неуреденият статут на постройките - сградите са строени преди много години, за някои от тях изобщо не са издавани дори строителни разрешителни, а за други липсва документация. Чести са случаите, в които собствеността на земята е една, на сградите - друга, а стопаните са трети.

Земята, върху която е построен комплекс "Мальовица" например, е станала собственост на Христо Ковачки чрез замени, а самата хижа е на Българския туристически съюз. През 2006 г. свързаната с Ковачки фирма "Агролес" заменя 5000 декара гори в района на Своге за 1200 декара на Мальовица.

Новият собственик е придобил пистите, ски влека, паркинга и почти цялата местност Меча поляна, където се провеждат различни състезания. Миналата година туристическият съюз разбира, че и земята под хижата влиза в замяната, и завежда дело срещу "Агролес", по което все още няма окончателно съдебно решение, каза изп. секретар на БТС Венцислав Удев.

"Бизнеси като този на Ковачки нямат място в планините и държавата трябва да поеме инициативата да преразгледа всички договори за заменки, които отвориха вратите пред тези хора както за строителство по планините, така и по морето", коментира Любомир Попйорданов, председател на Българската асоциация за алтернативен туризъм. Хижите трябва да се извадят на светло с всичките си проблеми - собственост, административни отношения с БТС, контрол, категоризация, казва още Попйорданов.

Проблеми с финансирането

Финансирането на хижите е повече от скромно, твърдят от БТС. През последните няколко години туристическият съюз е получавал по 1 млн. лева целеви средства от бюджета за поддържане на високопланинската база. Според отчета с тези пари са ремонтирани 105 хижи. Тази година за поддръжка не са предвидени средства.

От съюза обясняват още, че с приходите от нощувки покриват ежедневните разходи на хижите като електроенергия, снабдяване с дърва, издръжка на персонала, почистване на пътищата през зимата и др. дейности. Самият съюз се издържал самостоятелно - от членски внос, спонсорство, реклама, от националните движения като "100-те национални туристически обекта", продажби на календари и т.н.

От БТС обаче не отговориха на въпроса колко средства са получени от туристите през миналата година. Оттам отчетоха само 131 000 нощувки в хижите под шапката им. Грубата сметка показва около 1.3 - 1.9 млн. лв. приходи, доколкото цените се движат между 10 и 15 лв.

Единични са случаите на печеливши хижи, повечето от тях едва се самоиздържат, обяснява Удев. Сред изключенията е хижа "Рай" в Стара планина, близо до Калофер. Но това се дължи най-вече на стратегическото й местоположение - до нея се намира най-високият водопад на Балканите, Райското пръскало. Има много други, които остават извън популярните туристически пътеки и посещенията в тях и през лятото са малко.
Отдаването на хижите на концесия според Удев също не е решение на проблема с финансирането, тъй като има опасност част от тях да бъдат превърнати в хотели, а поскъпването на нощувката би отказало голяма част от туристите. По негови думи хижите трябва да запазят социалната и образователната си функция.

Алтернативата

На противоположна позиция са от Българската асоциация за алтернативен туризъм. Хижите са туристически обекти, а не защитени сгради или социални домове и те трябва да предоставят един минимум от много добри хигиенни условия, сигурност, сезонно в тях да се сервират храни и напитки, така че да се създаде заинтересуваност и мотивация за хижарите и техния екип, обяснява Любомир Попйорданов.

Отдаването на концесия също може да реши липсата на пари за ремонтиране и поддържане на сградите, смятат от БААТ. За целта обаче трябва ясно се определят изискванията към концесионерите и да се осъществява обществен контрол, в който да бъда включени организациите на потребителите, администрациите на парковете, спортни и планинарски клубове, а не само БТС. Тогава няма да има опасност да попаднат в неправилни ръце и да се трансформират в пивница или бардак, коментира Попйорданов.

Туристическият съюз няма достатъчно капацитет и финанси, за да управлява ефективно толкова много хижи, смята и Михаил Михов от асоциация "Планини и хора" и сдружение "За Ехо". Липсват отчетност и контрол на усвоените от съюза пари, тази система трябва да приключи, казва той.

Липсва контрол и от органите, които по принцип трябва да следят за това – финансовото министерство, екоминистерството, министерството на младежта и спорта, регионалните еко- и ветеринарни инспекции. Затова от "Планини и хора" предлагат да се създаде комисия от специалисти от неправителствени организации и от държавни институции, които действително да контролират дейността на хижите.

В Западна Европа много често хижите ползват различни преференции и субсидии от местни и регионални администрации. Но в никакъв случай не се наливат пари без контрол. Там хижите се реновират и с пари по програмата за развитие на селските райони.

Хижите имат огромен потенциал и могат да станат важна част от предлагането на приключенски и пешеходен туризъм, защото са разположени в защитени и труднодостъпни местности, смята Любомир Попйорданов. Правилното им функциониране, популяризирането на планинския туризъм и добрата реклама ще увеличат посещаемостта.

За да стане това обаче, те трябва да се модернизират. А това не може да стане без правна рамка за дейността им и цялостна визия за развитие на хижарската дейност, смятат от БААТ. И ако за начало могат да се използват различни финансови схеми за модернизирането им, с течение на времето те трябва да започнат да се самоиздържат, както е в други държави.

В западноевропейските държави за хижите има специална нормативна база, съобразена с териториалното им разположение - в планински и защитени местности, която задава параметрите за тяхното управление и развитие.

Във Франция например от 1978 г. съществува Закон за планините, чрез който са уредени въпросите за намиращите се в тях обекти, използването на ресурсите и т.н. И това е съвсем различно от вътрешните правилници и наредби на БТС, които дори и собствените им хижи не спазват и уважават, коментират от БААТ.

Проблемът с боклука

Друг сериозен проблем остава обработката на отпадъците в планината. Повечето хижи се намират в защитени зони, но ползват септични ями без пречиствателни съоръжения. Те пропускат течностите в почвата и голяма част от тях стигат до вододайните зони. Тепърва започват да се изграждат пречиствателни станции в парк "Пирин", който заедно с БТС е спечелил проект за 21 съоръжения за хижите на неговата територия. Около повечето има и огромни "скрити" сметища. Типичен пример е районът на хижа "Амбарица" в Централна Стара планина. Причината е, че много от хижарите, които по закон са отговорни за почистването на района, предпочитат да плащат глоби, вместо да се ангажират със събирането и пренасянето на боклуците, обясняват от екоорганизацията "За земята". В края на август по инициатива на тази организация беше почистен районът около Седемте рилски езера. В резултат бяха извозени 260 чувала с боклуци.
Примерът "Ехо"

Хижа "Ехо" в Централна Стара планина не е задължително модел, но предлага няколко примера за решения на стари проблеми, казва Михаил Михов от неправителствената организация "За Ехо". Тя и спортно-туристическото дружество "Академик Русе"  управляват хижата. Освен от парите за нощувки обектът се финансира от БТС, чиито субсидии отиват предимно за ремонти, община Русе, русенския университет, средства се осигуряват и от сдружението. През 2009 г. то е събрало 3000 лв. от дарителски кампании. Сдружението помага на хижата и с мрежата си от доброволци.

"Ехо" е една от първите с дългосрочна стратегия за устойчиво и природосъобразно управление. Електрифицирана е от агрегат и два слънчеви панела, а идеята е да премине изцяло на енергия от слънцето и вятъра. За целта се търси спонсорство от фирми, които произвеждат слънчеви панели. Сдружението е спечелило проект на стойност 4200 евро на фондация "Екообщност" за изграждане на експериментална компостна тоалетна. Тя е първата в страната на такава височина и трябва да покаже дали това би било подходящо решение и за другите високопланински хижи.

"Ехо" е и една от малкото, в която е проведен конкурс за хижари. Сегашните познават много добре района, стопанисвали са много други хижи в Стара планина и са избрани от общо шест други двойки. От организацията ще настояват да се въведе професионално обучение за хижарите. Във Франция например това е професия - хижарите преминават 6-седмично обучение и получават диплома за професионална квалификация.
Френският опит

Във Франция за разлика от България има ясна дефиниция за хижа, обяснява Момчил Дамянов, планински водач. Те се намират в планински райони, които поне през част от годината не са достъпни за превозно средство и до тях се стига само по пътеки или черни пътища. Рядко има хижар през цялата година. Обикновено са затворени през зимата, но винаги имат помещение, наречено зимна хижа, в което да може да се приготвя храна и да се спи целогодишно.

И там картината на собствеността е пъстра. От общо 249 хижи най-много имат Френският алпийски клуб (97) и частни лица (92). Останалите са общински или собственост на националните паркове.

Хижите на Френския алпийски клуб се стопанисват от клубове по места. Договорите са за 12 месеца и се подновяват всяка година, а хижарите се назначават от съответния клуб. Приходите от нощувки са малка част от финансирането - основната идва от предлаганите услуги като храна и напитки.

Във Франция няма понятие "хижа под аренда" и договори с хижари за 5 или 20 години, както в България. Тоест БТС или общината не искат или нямат възможност да се занимават с тях, предпочитат да взимат някакъв наем и да оставят стопанисването на някой друг, коментира Дамянов.
"Това, което прави впечатление във френските хижи, е добрата организация.

Всичко е ясно, написано обикновено на два езика, за храненето има часове, които се спазват. Осветлението се гаси вечер към 21 часа и се изисква пълна тишина. Всичко е направено, за да бъдат хижите място за почивка на хората, които обичат да ходят в планината", допълва той.

Средствата за ремонтите идват от френското министерство на младежта и спорта, Федерацията на френските алпийски клубове, общината на територията, на която се намира хижата, по европроекти и от пари на туристическите дружества. Членовете на френската алпийска федерация са повече от 80 000 души и плащат годишен членски внос от около 50 евро. За хижите, собственост на федерацията, се влагат по 3.5 милиона евро годишно.

Цените на нощувките се определят от местоположението на хижите, посещаемостта и условията, които предлагат - между 16 и 25 евро. Полупансионът, който включва вечеря и закуска, се движи в рамките на 20-30 евро.

Един от малкото нови проекти е строежът на хижа на Егюй де Гуте, на класическия път към Монблан. Тя ще се намира на 3800 м надморска височина. За този проект са предвидени 6.8 милиона евро. В него са ангажирани 7 френски институции и пари от ЕС.