Дебатът за това каква фискална политика трябва да водят правителствата по целия свят се засили през тази година, след катодържавите, които държаха в ръцете сиразрешението на икономическата криза, се превърнаха на свой ред в проблем заради голямата си задлъжнялост.
Големият публичен дълг и наличието на демографска криза в някои страни прави по-трудна задачата на правителствата да намерят допълнителни източници на приходи, с които да балансират своите бюджети.
Увеличението на данъците е едната възможност, но високите данъчни ставки в някои страни не оставят друг избор на техните правителства, освен да пристъпят към ограничаване на своите разходи.
Пример в това отношение е Хърватия, която се оказва страната с най-голямо данъчно бреме в света по отношение на ефективната ставка на подоходния данък и осигурителните вноски през 2010 г. България в същото време е сред десетте държави, където данъчната тежест за населението е най-малка,
Това показа последното проучване на KMPG, което сравнява индивидуалните подоходни данъци, както и размера на осигурителните вноски за служителите през 2010 г., в 81 страни по целия свят. Класацията е направена на база изчисления за това, каква част от годишните приходи на жител на всяка една от включените в проучването в страни, се прибира от държавата под формата на данък общ доход, както и за социално осигуряване.
Докладът показва, че България се намира на 72-ро място по големина на ефективните данъчни ставки от общо 81 страни. Единствено световен финансов център като Хонконг, данъчни убежища като Бахамските острови, и страни износителки на петрол, като Саудитска Арабия, могат да се похвалят с по-ниски преки данъци върху личните доходи, в сравнение с България.
Това, заедно с ниския корпоративния данък от 10%, би трябвало да прави страната ни по-привлекателно място за живеене и правене на бизнес. По-ниските корпоративни данъци накараха редица компании от Румъния да се регистрират в страната ни, въпреки че официална статистика все още липсва.
Общата данъчна тежест на преките данъци в България е 12%, което е по-малко в сравнение с 15-те процента за Швейцария, която е със статут на данъчен рай. Най-малки са преките данъци на Бахамските острови – общо 2%.
Проучването показва, че жителите на европейските страни като цяло плащат най-големи преки данъци. Това означава, че правителствата в Европа трябва да наблегнат на намаляването на разходите, защото нямат голяма възможност за по-нататъшно повишение на подоходния данък.
България освен това е сред страните с плосък подоходен данък, заедно с Чехия, Естония, Латвия, Литва, Румъния и Словакия. Останалите страни от Европейския съюз (ЕС) имат прогресивна данъчна ставка.
Хърватска е на челно място по данъчна тежест за населението с обща ставка на данъка общ доход (ДОД) и вноската за социално осигуряване в размер на около 54% от дохода. Унгария е на второ място с близо 49% данъчна тежест.
Сред бързо развиващите се икономики от БРИК прави впечатление, че данъчно облагане на населението в Индия е значително по-голямо в сравнение с това в Китай. В Китай ефективната данъчна тежест е 25%, докато в Индия е близо 40%. Най-малко е данъчното бреме в Русия – 13%, което го прави сходно като размер с това в България.
Класацията обаче не отчита в каква степен е развита социалната мрежа в отделните страни, което означава, че населението в някои от държавите с по-ниско данъчно облагане трябва да спестява повече, за да компенсира по-ограниченото социално осигуряване.
Сравнителното проучване на KPMG на преките данъци през последните осем години показва, че е налице тенденция на повишение на данъчните ставки. То е най-осезаемо в страните от ЕС, като Великобритания и Ирландия са с най-значително повишение на подоходните данъци през последната година.
Гърция, Португалия и Франция са други примери за повишение на данъците, докато в Исландия се връща към прогресивен подоходен данък заради големите разходи на държавата след колапса на банковата система в страната.
В същото време Дания, която през миналата година бе страната с най-висок ДОД, прибягва до намаление на ставката. По този начин правителството се надява да стимулира потреблението. В Хърватска също се отчита понижение на подоходния данък през последната година.
След европейците, най-високи данъци се плащат от жителите на азиатско-тихоокеанския регион, а Южна Америка в същото време продължава да е региона с относително ниски подоходни данъци.
След понижението на ДОД в Дания, Швеция става страната с най-голяма ставка в проучването. Шведите дължат на правителството данък върху дохода от над 56% през 2010 г. В азиатско-тихоокеанския регион първото място се пада на Япония с 50% ДОД, а в Латинска Америка Чили е на първо място с 40% ДОД.
Големи финансови центрове като Хонконг и Сингапур остават с най-ниско данъчно бреме.
От KPMG посочват, че тепърва ще си проличи кои правителства са успели да намерят правилния баланс между увеличаване на данъците и съкращаване на разходите, за да постигнат балансирани бюджети и да увеличат източниците си на доходи.
Държави като Швейцария стават по-привлекателни от всякога с данъчната си политика, особено за по-заможното население на страни като Великобритания и Исландия, където данъците се повишават. Същото все още не може да се каже за България обаче, която е потвърждение на това, че намаляването на данъците само по себе си не е достатъчно, за да се привлекат инвестиции или заможни данъкоплатци.