"Алфа рисърч": Десните избиратели избягаха от ГЕРБ

ГЕРБ единствена губи подкрепа и има отлив на десни избиратели. 

Кабинетът овладява спада на доверие спрямо юни 2010 г. и има лекичко покачване. Рейтингът на премиера също малко се повишава.

Евентуален проект на президента Георги Първанов не се възприема като алтернатива на управляващите, а по-скоро е "скачен съд" на БСП.

Почти две трети от българите смятат, че краят на кризата се отлага за по-късно.

Това са няколко от ключовите изводи от националното социологическо проучване на "Алфа рисърч". То е проведено сред 1036 българи от 25 септември до 4 октомври, а данните бяха представени вчера. Рейтингите на министрите са пряко свързани с техни действия, които гражданите одобряват или не одобряват (виж графиката с премиера). 

Събития с положителен обществен отзвук 

 80% - Проверките на НАП за укриване на обороти от заведения по морето

66% - операция "Дупетата", въвеждане на стандарта "Стара планина" за месни продукти 

 56% - Стартът на големи инфраструктурни проекти (строителство на магистрали)
Събития с отрицателен обществен отзвук

69% Направените предложения за пенсионна реформа
68% Намерението за отмяна на преките автобусни линии до малките селища
50% Организацията по издаване на новите документи за самоличност
 
Над половината от българите (52%) смятат, че много болници вече са били закрити. Почти 37% вярват, че стажът за пенсиониране вече е повишен, а 31%, че се е увеличила и възрастта за излизане в пенсия. Това са някои от ключовите мерки в реформите, за които управляващите поеха ангажимент с идването си на власт. Те обаче не са факт.


Дори не са започнали. През последната повече от една година позициите по тях толкова пъти се променяха или отлагаха, че това очевидно е създало пълно объркване за една трета от българите. А за половината от тях преструктурирането на болничната помощ (здравните министри на ГЕРБ упорито избягват да използват думата "закриване") е започнало.


В момента намеренията на правителството за пенсионната реформа също са толкова неясни заради отстъпките пред синдикатите, несъгласието на част от бизнеса и липсата на категорична воля какво точно ще направи кабинетът. Може само да се допуска как завоите на премиера за пенсионните осигуровки от последните 6 дни биха се отразили на общественото мнение, ако проучването на "Алфа рисърч" беше обхванало и миналата седмица. Именно отлагането на реформите, т.е. неизпълняване на обещаното е в основата на загуба на доверие към управляващата партия, коментираха социолозите.  

Масовото усещане за хаотичност при решаването на ключови въпроси вече се проявява и под формата на объркване у хората, които вече приемат за случили се мерки, които са коментирани надълго и широко, но на практика не са реализирани. 

Много важно е това умение на правителството да създава различни реалности, но вероятно тук би следвало да разчете нещо много важно за себе си - веднъж вече хората определят отношението си към правителството, защото вярват, че са се случили редица негативни в личен план събития, а когато тези промени реално се случат, правителството ще е принудено да ги преживее втори път като социални оценки, коментира Боряна Димитрова, управляващ партньор на "Алфа рисърч".

Овладян е спадът в одобрението към кабинета, но управляващата партия ГЕРБ губи подкрепа

Подкрепата за ГЕРБ пада от 30.4% през юни на 27.5% в началото на октомври и въпреки че все още е доста по-висока от тази за останалите партии, започва плътно да следва нивата на твърдите симпатизанти, коментира изпълнителният директор на "Алфа рисърч" Геновева Петрова. Отливът от ГЕРБ е на десни избиратели - икономически активните жители на големи градове, неудовлетворени от отлагането на реформите в ключови публични сектори. Разочарованите дясноцентристки избиратели все още не виждат примамлива политическа алтернатива и поради това най-често отиват в "негласуващите", чийто дял през октомври достига 41 на сто. "Синята коалиция" и лидерите й запазват подкрепата си от началото на лятото - 4.1% за десния съюз и по 10%  за съпредседателите Иван Костов и Мартин Димитров.

Високата и видима за всички активност на премиера и ключови министри успява да запази доверието в правителството и средната оценка по шестобалната система дори леко се повишава - от 3.34 на 3.40. Позитивна промяна има и в отношението към премиера Бойко Борисов, който е с 43% одобрение и 23% неодобрение, отбеляза управляващият партньор на агенция Станислав Стоянов.

Вътрешният министър Цветан Цветанов остава най-успешният в това правителство, но рейтингът му спада от 45 пункта през юни на 37 през октомври. В същото време строителният министър Росен Плевнелиев и земеделският министър Мирослав Найденов са "новите фаворити" и бележат ръст в одобрението на дейността им.

Сред анкетираните като цяло доминира усещането за липса на трайно подобрение в икономическото състояние, жизнения стандарт, сигурността и социалната защита. Официалната статистика сочи, че технически България е излязла от рецесията, но 46 от анкетираните от "Алфа рисърч" не приемат, че спадът на икономиката е спрял.

От една страна, личната активност, летният период и благоприятното стечение на обстоятелствата доведоха да задържане на негативните оценки към кабинета, но някъде под повърхността на айсберга продължават да се развиват страховете за близкото икономическо бъдеще и липсата на доверие и предсказуемост на действията в най-невралгичните зони - пенсионната реформа и здравеопазването.

Въпреки отчетеното крехко стабилизиране на българската икономика 32 на сто от заетите смятат, че ситуацията в техните фирми се влошава, а почти три четвърти (72%) от отговорилите не виждат в обозримо бъдеще края на кризата. Делът на скептиците е нараснал с близо 20 пункта от април т.г., когато е бил 53%.

Голяма част от работодателите продължават да страдат от недостатъчно търсене и несигурна икономическа среда, коментираха социолозите. Допълнителен рисков фактор, който проучването не отчита, е планираното увеличение на осигуровките и влиянието им върху личните доходи и бизнес средата, коментира Радостина Ангелова.

За първи път от началото на годината делът на хората, които твърдят, че успяват да запазят материалния си статус, превишава онези, които отчитат влошаване - 48% срещу 45%. Едва 8 на сто смятат, че финансовото им състояние се е подобрило, но в началото на лятото техният дял е бил 14%.

Проект на Първанов по-скоро разцепва лявото, отколкото да е алтернатива на ГЕРБ
Едва 33 на сто от българите приемат, че "президентски проект" може да бъде алтернатива, той обаче се определя като лява алтернатива - 29 на сто смятат, че би дал добра възможност за възраждане на левицата, а 16% са на мнение, че има шанс за силно центристко движение. Потенциалът на президентския проект надхвърля подкрепата за БСП, но основният му ресурс идва именно от левия електорат, което прави президентската алтернатива и БСП "скачени съдове", преливащи си гласове. 17% от българите биха гласували за кандидат-президент, издигнат или подкрепен от формация на Първанов, а сред привържениците на БСП този дял достига 65%.

В момента Първанов се ползва с по-високо доверие от БСП и лидера й Сергей Станишев (13%). Трайна е обаче тенденцията към спад на рейтинга му - с 15% за една година (от 47 на сто през септември 2009 г. на 32% през октомври т.г.). БСП преустановява спада си, подкрепата за нея не надхвърля "твърдото ядро" - 13.6%. Потиснатите на този етап вътрешнопартийни конфликти позволяват на Станишев да стабилизира позиции и доверието към него в навечерието на 47-ия конгрес е съизмеримо с подкрепата за партията - 13%, докато през юни беше паднал под одобрението за БСП - 10%. Ако изборите бяха днес, за ДПС биха гласували 5 на сто, за "Синята коалиция" - 4.1 на сто, за "Атака" – 2.7 на сто, за РЗС - 0.9 на сто.