Законът за конфискацията заплашва и бизнес партньори

Малко предприятие купува машини от своя дългогодишен бизнес партньор Х, но след време се оказва, че той е използвал фирмата си за пране на пари. На Х е повдигнато обвинение и срещу него започва проверка от Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество, известна като "Кушлев". И изведнъж машините на малкото предприятие се оказват запорирани и заплашени от конфискация.

Причината - комисията "Кушлев" е преценила, че след като то от години работи с Х, няма как собственикът или управителят да не са знаели, че купуват машини, придобити с мръсни пари.

Всичко това ще се случи, ако проектът на закон за отнемане на незаконно придобитото имущество бъде приет в последния си вариант, предложен от Министерството на правосъдието. Ако действащият закон дава право на комисията да блокира и конфискува имущество на фирми, контролирани от проверяваното от нея лице, проектът позволява да се посегне и на собствеността на компании, които просто са правили бизнес с него.
Единственото условие е хората, които ръководят или контролират тези компании, "да са могли да предполагат от обстоятелствата, че активите, за които са сключили сделка, са придобити от незаконна дейност" на техния контрагент. Тези, които докажат, че са били добросъвестни и са платили напълно реалната цена по сделката, няма да бъдат преследвани. Според юристи това представя като съмнителна всяка фирма, която е успяла да постигне по-изгодна цена. Не е ясно и какво е реална цена и как ще се определя.

Последният, трети, вариант на проектозакона беше огласен от Европейската комисия за демокрация чрез право, известна като Венецианската, която отхвърли двете първи версии на новия нормативен акт. Окончателното й становище се очаква тази седмица. Министърът на правосъдието Маргарита Попова, чийто екип е автор на текстовете, преди месец огласи частично идеите в проекта, но отказа да съобщи подробности, докато не получи одобрението на Венецианската комисия.

На сайта на комисията е публикуван на английски език проектозакон на министерството от 27 септември. Той предвижда, че за конфискация няма да е необходима влязла в сила присъда, а ще е достатъчно само повдигането на обвинение.

Към него ще се прибавя заключение на комисията "Кушлев" за разминаване между доходите и имуществото с поне 60 хил. лв. Основания за започване на проверка от комисията ще са и актовете за установен конфликт на интереси, за митническо нарушение и неподаването пред Сметната палата на декларация за доходите и имуществото на заемащите публични длъжности. Комисията обаче ще може да се самосезира и да получава сигнали от граждани, но не и анонимни.

Според адвокат Георги Атанасов на комисията "Кушлев" се дава неограничена власт, тъй като тя ще може да започне проверка за "всяко лице, за което има основателно предположение, че е придобило имуществото си незаконно". Така се елиминира условието за обвинение, митническо нарушение или конфликт на интереси, обясни той.

"Още повече след това комисията изпраща писма до МВР, ДАНС, прокуратурата и НАП, за да се създаде нещо - документ, на който да стъпи проверката", допълни той. С проекта към престъпленията, при които и сега се задейства "Кушлев", се добавят измамите с еврофондове, отвличането, трафикът на хора, незаконната търговия с метали, незаконната горска сеч, иманярството, продажбата на акцизни стоки без бандерол, сключването на неизгодна сделка и умишленият фалит.

Проверката на комисията ще продължава най-много 18 месеца, след това тя ще трябва да поиска от съда да се блокира съмнителното имущество. "Кушлев" ще проверява доходите и имуществото за 20, а не за 25 години назад, както е сега. На делото за конфискация гражданинът ще трябва да доказва, че имуществото му е придобито законно. Регламентира се обаче, че ако за доказването е необходим писмен документ, а той има срок за съхранение (например 5 години за данъчните документи), това, че подсъдимият го няма, не може да се тълкува в негов ущърб.

Комисията "Кушлев" получава правото да сключва споразумения, ако подлежащото на конфискация имущество е до 300 хил. лв.

Конфискуваните активи ще се управляват от междуведомствен съвет, ръководен от зам.-министър на финансите. Той ще иска разрешение от Министерския съвет за продажба или за предоставянето на имоти за хуманитарни цели. Парите от търговете, които ще се провеждат от държавен съдебен изпълнител, ще отиват в специален фонд, а оттам за социални помощи и дейности и за подпомагане на малки и средни предприятия, предвижда законопроектът.