Европа иска сирене от мляко и биодомати

Седем литра мляко, три капки мая за сирене, малко сол и 45 дни срок за втасване. Това е бабината рецепта за сирене, която гарантира истински здравословен вкус на продукта. Подобни рецепти има и за кашкавала, прошутото, краковски хлебчета и още стотици различни хранителни и нехранителни продукти. И само стоки, произведени при стриктното спазване на тези рецепти, могат да носят определени имена. Това са така наречените традиционни продукти и са една от мерките на Европейския съюз, с които осигурява високо качество на произвежданите в рамките на Общността продукти, предадеАСН.

Останалите начини са свързани със спазване на добри практики и контрол "от нивата до масата". Това ще рече, че от полето, през фермите до предприятията за преработка на растителни и животински продукти, та чак до магазините се спазват определени правила за производство и търговия. Те гарантират, че стоките, произведени в рамките на Европейския съюз, са безопасни и качествени. Благодарение на тях в страните членки не се допускат продукти от трети страни, които не отговарят на изискванията и може да навредят на здравето на хората.

За качеството и безопасността на хранителните продукти отговаря специален Европейски орган за безопасност на храните. Отделно всяка държава членка трябва да осигури собствено звено, което да прилага правилата на местна почва. Такава у нас ще бъде Българската агенция за контрол и качество на храните. Очаква се тя да заработи в началото на следващата година и да се занимава с всички въпроси, свързани с качеството и безопасността на хранителните продукти, независимо дали са от растителен или животински произход.

Ако това не се случи, страната ни може да претърпи санкция от около 60 млн. евро. Глобата се предвижда за страни, които не създадат орган за контрол на храните, защото всеки продукт може да се движи свободно из Евросъюза, щом е с произведен или е допуснато да бъде внесен в една от страните-членки.

Контролът на храните обаче не започва от магазина, а още от нивите и фермите, преди суровините да стигнат до преработвателните предприятия. Всеки продукт, независимо дали е пшеница или телешко месо, трябва да отговаря на съответните изисквания за чистота на производството, за третиране с препарати и т.н. Едва след като са изпълнени тези условия, суровините могат да бъдат продадени на преработвателите и да се превърнат в храни, които да се продават по магазините.

За да достигнат тези стандарти, българските животновъди имат още около година и половина. До края на 2011 г. те трябва да изпълнят всички изисквания за чистота на млякото. Предстои им да се справят и с още едно сериозно предизвикателство - привеждането на фермите в съответствие с изискванията за хуманно отношение към животните. Третото голямо предизвикателство са въвеждането на правилата от така наречената Нитратна директива. За да се случи това, те трябва да направят сериозни инвестиции, които биха могли да влязат във фермите чрез Програмата за развитие на селските райони.

Стопаните, които след изтичането на срока, не успеят да отговорят на европейските изисквания, ще трябва да затворят фермите си или да ползват продукцията си само за лична консумация. Всички тези мерки не се взимат самоцелно. Идеята им е да осигурят максимално качеството на хранителните продукти, както и справедливо заплащане на труда на фермерите.

Минаваме на биодомати

Биопроизводството е един от приоритетите на Европейския съюз. Чистите зеленчуци, мляко и месо стават все по-популярни и у нас. Броят на българите, които търсят продукти без пестициди и произведени без изкуствени торове, нараства средно с 10 на сто всяка година. Цените на продуктите, произведени по екологичночист начин пък са с около 20-30 на сто по-високи от тези на обикновените продукти.

Въпреки това, ако веднъж започнат да се хранят здравословно, хората не се отказват от този начин на живот, независимо от цената, твърдят производителите. За да преминат към биопроизводство фермерите трябва да преминат през определен преходен период. Той трае средно от три до пет години.

Специални сертифициращи организации следят дали се спазват всички правила на биопроизводство. През преходния период фермерите произвеждат без торове, изкуствени препарати или лекарства, но нямат право да продават продукцията си като биологична. Едва след изтичането на преходния период и спазването на всички правила за екологично чисто производство фермерите могат да получат специалния знак за биопроизводство на Евросъюза. Той е обновен и ще стане задължителен от 2013 г. Новият биознак на Общността е зелено листо, образувано от звездите от знамето на Евросъюза. Той е гаранция, че потребителят получава наистина чист от пестициди и химия продукт.

Три знака гарантират перфектен вкус

Три са знаците в Евросъюза, които са гаранция за перфектен вкус. Това са етикетите, с които се означават продуктите по така наречените PDO, PGI и TSG схеми. Първата покрива селскостопански продукти и храни, които са произведени, преработени и приготвени в определен географски регион, като за целта е използвано признато ноу-хау.

Втората схема - PGI, е близка до първата, но се отнася за селскостопански продукти и храни, които са тясно свързани с дадена географска област. Поне един от стадиите на производство, преработка или подготовка на продукта трябва да е направен в определения регион.

Третата схема е TSG - показва, че или в състава, или в начина на приготвяне на дадения продукт има традиционен елемент. Нещо, което в момента се опитваме да приложим за ракията. Ако успеем, това ще намали наполовина акциза върху традиционната за страната напитка, а оттам и крайната цена на бутилките.

Всички продукти, за които са подадени заявления за кандидатстване за запазване на традиционни или географски наименования могат да се намерят в така наречената DOOR база данни. Освен продукти и храни, типични за някоя от страните на Евросъюза, в списъка влизат и защитени продукти, произведени в трети страни като Китай и Аржентина например.