Измами с банкови карти: Как да се предпазим

В днешното време на електронни разплащания най-неприятното нещо, което може да се случи на човек, е да открие пред банкомата, че сметката му е опразнена.

Ако всичките ви пари са по картова сметка и прочетете надпис на банкомата "Картата е отхвърлена", значи имате голям проблем. Така коментира за БТА зачестилите измами с банкови карти Александър Кирков, който е заместник-ръководител на научно изследователска лаборатория (НИЛ) по кибернетична сигурност.

Лабораторията работи в областта на информационната сигурност и едно от направленията в нея има за цел да дава експертни оценки за нуждите на правосъдната система по повод дела за извършени измами с банкови карти.

Първите кредитни карти в банковата система започват да се използват в САЩ в началото на 80-те години.

Според неофициални източници над 3,5 млрд. души в света днес ежедневно използват банкови кредитни карти като инструмент за разплащане.

Любопитен факт е, че банковите карти са по-разпространени от мобилните телефони - около 3 млрд. са мобилните телефони по света, а банковите карти с 500 млн. повече.

У нас банковите карти се появяват в средата на 90-те години, но бумът в издаването им е в началото на новия век.

По данни на Европейската централна банка (ЕЦБ) в България са в обръщение  над 6 млн. карти, с които са извършени милиони банкови транзакции.

Сред платежните инструменти те са на второ място по значимост. Широкото им използване през последните години същевременно е съпроводено и с разрастване на броя и загубите вследствие измамите, свързани с тях.

Въпреки че днес банкоматите имат десетки видове защита, освен това някои банки вграждат допълнително и свои защити, престъпният свят не спи, и винаги е една крачка напред, коментира Кирков.

Как престъпниците фалшифицират банковите карти?

Престъпниците постоянно измислят нови начини да атакуват банковите карти, тъй като пробивът в тази система е най-бърз начин за печелене на пари.

Ако открадне един скъп автомобил за примерно 100 000 лева, престъпникът трябва да търси начин впоследствие да го продаде, за да "осребри" своето действие. Докато ако намери начин да пробие банкова система, престъпникът за няколко часа може да притежава директно тези 100 хиляди лева.

Ето защо банките и фирмите доставчици трябва непрекъснато да измислят нови системи за защити, защото престъпният свят непрекъснато търси нови начини да ги преодолее.

Един от най-разпространените и ефективни начини на престъпниците да преодолеят защитата на банкоматите е така нареченият скимер.

"Скимер" е чуждица и буквално означава лъжицата, с която се обира каймака.

Скимерът обикновено се състои от две части - едната част е миниатюрна и се поставя на "устата" на банкомата, за да може да прочете и да копира данните от магнитната лента на поставяните в банкомата карти. Представлява миниатюрна платка с процесор, памет и батерия, която издържа над 24 часа работа.

Втората част е микрокамера, която е прикрита някъде по банкомата в декоративна пластмасова лайсна и е насочена към неговата клавиатура, тъй че когато човек си въвежда ПИН кода микрокамерата го заснема.

След време престъпниците вземат двете устройства, изтеглят записаните данни от паметта им и произвеждат дубликати, или т.нар. "бели пластики".

С тази бяла пластика престъпниците вече могат да теглят пари от банкомата, тъй като разполагат с данните от картата и ПИН кода на оригиналната карта на нищо неподозиращия картодържател.

Има и други начини на измами. Примерно върху истинска банкова карта с име на нейния истински притежател се записват данните от друга крадена банкова карта.

Банкоматът не може да различи, че има разлика от името на картопритежателя от записаното на магнитната лента. А когато полицаите хванат подобен престъпник, те не могат да знаят какво има записано на магнитната лента, защото нямат устройство за четене на карти.

Един от начините за превенция срещу поставянето на скимер на банкомата е постоянното им наблюдение и ежедневната им проверка, но за това се изискват специалисти, защото скимерът  почти копира по вид оригиналното входно устройство на банкомата.

Престъпната дейност в областта на банковите измами е строго профилирана. Има хора, които измислят и изработват скимерите, има други, които ги поставят, има трети, които ги прибират, има четвърти, които теглят парите.

Има, разбира се и хора, които се грижат за цялата тази организация и те обикновено са на върха на тази пирамида.

Къде сме ние в сферата на измамите с фалшиви карти?

Картовите измами са най-разпространени в САЩ, където през последната година загубите от тях достигат 3,029 млрд. долара, отбелязвайки ръст от 10,3 на сто спрямо предходната година, като сумата на онлайн измамите възлиза на 1,729 млрд. долара (по данни на Celent Communications).

В Европа най-засегнати от измами с кредитни и дебитни карти са британците - приблизително 20% от тях са били жертви на подобни посегателства.

Картовите злоупотреби във Великобритания бележат пик през 2004 г. с 504,8 млн. лири загуби за картопритежателите.

България и Румъния са страните, които в европейски мащаб контролират престъпността с фалшиви банкови карти, сочат данни на Европол.

Няма официална информация и колко на брой престъпления и измами с банкови карти се извършват годишно у нас. Това се пази в тайна, тъй като от тази информация зависи имиджа на банките, смята Александър Кирков.

Затова за България липсват официални данни за броя на потърпевшите и стойността на картовите злоупотреби.

Но според изявление на шефа на сигурността на VISA Europe - Пийт Лейкман пред банков форум за сигурност, се отчита, че у нас най-много престъпления с фалшиви банкови карти се извършват с такива, които са скимирани в чужбина, но парите са изтеглени в България, тъй като тук са най-леките присъди, които получават докато в Европа този вид престъпления се наказват доста по-сурово.

Наблюдатели на този вид престъпност твърдят, че средно за страните от Европа на всеки изтеглени от банкомат 1 000 евро се открадват 20 евроцента. Сравнително такъв е размерът на измамите.

Ако това правило важи за България, можем да кажем, че около 2 000 лева се крадат всекидневно у нас от банкови измами.

Какво правим, ако сме обект на измама с банковата ни карта?

Големите доставчици на банкови карти като VISA, Master Card, Amex и други, са предвидили срок, в който картодържателят трябва да се обади в банката и да я уведоми, че е претърпял щета от банкова измама.

Този срок е между 45 и 90 дни за повечето български банки.

Ако имате съмнителни транзакции или ви липсват пари от банковата карта, обадете се първо на банката издател на картата, съветва Александър Кирков.

При подаден сигнал банката е задължена да извърши административно разследване по случая и да уведоми клиента за резултата от това разследване.

Ако разследването докаже, че дадена сума не е теглена от картодържателя, банката е длъжна да му върне парите. Ако обаче картодържателят не е удовлетворен от решението на разследването, може да подаде жалба в МВР или прокуратурата.

В този случай МВР започва проверка на случая, събира достатъчно данни и ако се окаже, че има извършено престъпление, се завежда досъдебно производство и се предава на прокуратурата, след което спрямо събраните доказателства се решава дали се отива на съд или не.

Според нашето законодателство картодържател, който е станал жертва на измама има право да заведе граждански иск за парите, които е загубил, в процеса срещу извършителите на това деяние и прокуратурата и съдът са длъжни да вземат предвид този граждански иск за възстановяване на щетите от престъплението.

Как сами да се предпазим от измама пред банкомата?

Най-елементарният начин е да направим оглед на банкомата и да преценим дали има външна намеса върху машината за пари, препоръчва Александър Кирков.

Освен това можем да изберем да посещаваме банкомати, които се намират в офиси на банки и постоянно охраняеми обекти.

Друга задължителна предпазна мярка е да сложим ръка или предмет над клавиатурата - прикривайки по този начин набирането на нашият ПИН код, когато теглим пари, за да не може евентуално скрита микрокамера да го заснеме.

Хубаво е също да договорим с банката, която издава картата, някакъв вид известяване при теглене на пари - чрез есемес или посочен имейл.

Това дава възможност на картопритежателя да реагира много бързо в случай на измама. Затова е важно преди да вземете вашата кредитна или дебитна карта да се поинтересувате за нивото й на защита и условията й на ползване.

Банковите служители обикновено добре са запознати с условията и разполагат с брошури.