Като няма гражданско общество, цъфва селското и връзва провинциалното

Панагюрското съкровище, което е в Пловдив, но по принцип се съхранява в София, е на път да грейне в една от световните културни столици (Ню Йорк), но преди това стана повод да си покажем некултурно провинциализма.

Изящното тракийско злато накара да изригне грозно криво разбраният „местен патриотизъм“. Пловдивският кмет Славчо Атанасов предяви права върху него с претенцията на първи (по ред) притежател, преди да е било прехвърлено в Националния исторически музей в София. 

Централната власт се разлюти, а панагюрци… “А панагюрци – донскиказаци“, както се пее във възрожденската песен, която слави героизма на пангюрци в Априлското въстание. Само че то не беше ли през 19-ти век?

Не знам за казаците. Те пишат писмо на султана, но това май беше друга картина. Ох, обърках се…Селянииии, топчето ще пукне“? Дали пък да не отворим един спор за баира – какво лозе може да се засади изгодно на него? 

А още по-добре ще е да отпочнем патаклама за топчето. Да, най-правилно ще е. То е преносимо и може също да бъде пратено в Ню Йорк, за да му се порадват докато тук се разберем кой е по-юнак.

Чудя се къде е в тази напрегната ситуация Ахмед Доган да опази гражданския мир. Ще се изпотрепем без неговия миротворчески гений. Да вземе да раздаде порциите (справедливо) преди да сме раздали шишанетата.

Провинциализмът не е географски феномен. Той е състояние на сдуханата духовност. Някъде тя не е състояла; другаде е трайно стъпкана, но като цяло навред марширува посредствеността.

Не е важно кой е прав да претендира за съкровището, а дали такъв разговор изобщо трябва да се води публично. Неприлично е. Много е селско (т.е. провинциално). 

Като няма гражданско обществото избуява селското, което излъчва своите левенти да водят бащина ни дружина – жална ни майка!

Еййй, селяниии, България ще пукне, бре!

ИВО ИНДЖЕВ 
http://ivo.bg