САЩ ще победят в "Световната валутна война"

Валутите бяха доминираща тема в срещите на Международния валутен фонд (МВФ) през тази година. Или по-скоро доминираха две валути – доларът и юанът, първият защото беше считан за прекалено слаб и вторият защото изглеждаше че му липсва гъвкавост. Но зад кавгите лежи огромно предизвикателство –Постигането на „силно, балансирано и устойчиво икономическо възстановяване”, поставено като цел от Г20 в Питсбърг, няма как да бъде лесно. То изисква две фундаментални и трудни промени на настоящия баланс”.

Първата е вътрешното балансиране – връщане към зависимостта от частното потребление в развитите страни и окопаване срещу фискалните дефицити, отворили се по време на кризата. Вторатапромяна е външното ребалансиране –по-голяма зависимост от износа на САЩ и някои от другите развити икономики и по-голяма зависимост от потреблението в някои изгряващи икономики, най-вече Китай. За съжаление, заключава проф. Бланшар, тези две промени се случват прекалено бавно.

Можем да разгледаме тези промени в две измерения. Първо, развитите икономики с голямо потребление и големи дефицити трябва да пререгулират икономиките си по пътя към т.нар. „нова нормалност”. Второ, реалните обменни курсове на икономиките със силни позиции на външните пазари и големи възможности за инвестиции, или и двете, трябва да увеличат стойността си докато ръстът на вътрешното търсене балансира негативите от спада на износа заради поскъпването на валутата.

Агресивната валутна политика от страна на развитите икономики и най-вече САЩ е част от този процес. Болезнените викове от цял свят докато валутите им поскъпват спрямо долара отчасти отразяват неравномерния ефект от американската политика. Още повече, те отразяват твърдоглавия отказ да се приемат необходимите промени.

Грубо казано, САЩ искат да причинят инфлация в останалия свят, който на свой ред се опитва да причини дефлация в САЩ. САЩ ще спечелят, защото имат безкраен запас от амуниции – няма ограничения за доларите, които Федералният резерв може да отпечата. Това което трябва да бъде дискутирано са условията на световната капитулация – необходимите промени във валутните курсове и националните валутни курсове по света.

На първо място настоящата ниска и спадаща инфлация има потенциално катастрофален ефект. Американските политици ще направят всичко по силите си, за да избегнат дефлация. От Федералния резерв ще печатат пари докато САЩ не са задоволително „надути”. Какво ще причини това на останалия свят не е грижа на Вашингтон.

Световните последствия са очевидни – тази политика ще увеличи цените на дългосрочните активи и ще стимулира притока на капитал към страни с по-консервативна валутна политика (като Швейцария) или по-голяма възвращаемост (като изгряващите икономики). Това вече се случва. Очаква се през 2010 и 2011 г. към развиващите се икономики да потекат 800 млрд. долара.

Би било по-добре за всички да се потърси координиран изход от ситуацията. Възможно е лидерите на Г20 дори да успеят да използват своя „процес за взаимна оценка” и да постигнат именно това. Но има много въпросителни за това дали ще има достатъчно воля за това. В най-тежките моменти от кризата световните лидери останаха обединени. Но сега САЩ се опитват да ги разделят.

"Файненшъл таймс"