На 14 октомври отбелязваме църковния празник Света Петка.
Преподобна Петка, наречена още Българска, е родена в град Епиват на Мраморно море през 11 век.
Води благочестив живот, а след смъртта й нейните мощи, които притежават целителна сила, се превръщат в символ на борбата за съхраняване на християнската култура от ислямската асимилация.
Цар Иван Асен IІ ги пренася в Търново, където се пазят до превземането му от турците. След дълги странствания мощите намират покой в румънския град Яш, където се намират и досега.
Празникът в чест на света Петка – Петковден, се смята за завършек на есента, а с това и на активния стопански цикъл.
В християнската митология света Петка се почита като покровителка на жените и техните домашни дейности – предене, тъкане, кроене, шиене.
В народните легенди светицата се смесва и с духа покровител на къщата и семейството (затова се явява като змия пазителка на дома). На Петковден се месят колаци, като най-големият от тях се нарича на св. Петка.