Какво научихме от хаоса с осигуровките

Лакмусът е хартийка, която се оцветява в червено, ако се потопи в киселина, и в синьо - ако се потопи в химическа основа. Е, ако приемем, че продължаващият хаос с размера на осигуровките е бил лакмус за политиката на кабинета "Борисов", резултатът от експеримента е червено. 

Не просто заради левия завой, който управляващите обмислят с вдигането на данъчно-осигурителното бреме. (Между другото цитатът на премиера за това как работодателите трябва да целуват ръцете на финансовия министър също показва левия тип мислене, в което бизнесът стои по-долу от правителството.) А и защото, както вече повече от седмица повтарят бизнесмени, предприемачи, анализатори и политици - нестабилността в политиката на кабинета и подчертаното нежелание да се правят реформи ще навредят много повече, отколкото увеличението на осигуровките.

Въпреки че все още не е ясно каква ще бъде окончателната развръзка по темата осигуровки, случилото се през последните две седмици показа нагледно как функционира управлението на ГЕРБ. Това трябва да се има предвид, когато в парламента се стигне до дебата дали да се повишат и данъците. Нещо, което сега изглежда почти неизбежно.

1. Надеждата за реформи избледнява

През седмицата премиерът сам подкани министрите си да правят бързо реформите в "тази бездънна яма, която е здравето в момента" (по собствените му думи). Дали и този път изненадващото обръщане в позицията му (Борисов лично спря част от предлаганите идеи) е опит да тушира недоволството от нищоправенето?

Година и три месеца след като пое държавата, ГЕРБ демонстрира огромно желание и малко реални действия в посока промени. Въпреки предизборните си обещания и тържествено обявения през май рестарт на всички затлачени реформи, те са на същото ниво като преди година и малко. Доникъде. Парадоксалното е, че в много от случаите искрата за промени е задушавана от самия премиер. Обикновено заради страха от загуба на подкрепа и фобията от протести.

"Не може на най-бедната държава и на най-болните хора в ЕС да вдигам сега възрастта за пенсия", заяви Борисов преди седмица и на практика върна в изходна позиция едногодишния дебат за пенсионна реформа. Под заплахата от синдикални протести управляващите изтеглиха от парламента промените в Кодекса за социално осигуряване и лансираха вредната за икономиката идея за увеличаване на осигуровките. Това не е първият път, в който Борисов дава на заден и отлага ключовото за реформата увеличаване на стажа или пенсионната възраст. 

Същото се получи и в здравеопазването. Една по една болниците, които трябваше да бъдат закрити, се оказваха нужни и важни. И за да не излязат лекарите на улицата, представители на кабинета тичаха по места да обещават, че точно това лечебно заведение ще бъде запазено. Скандалите в сектора продължиха, заминаха си двама министри, а проблемите стоят нерешени. Единственото сигурно към момента е, че здравната каса ще получи (с едноличното решение на Бойко Борисов) повече пари през следващата година срещу неясни ангажименти. Това не е всичко. Административната реформа започна плахо и засега няма видим резултат, а за обещаната промяна в управлението на държавната собственост вече дори не се говори. Не се изпълняват и ангажиментите в образованието и съдебната система.

Времето, в което кабинетът можеше да прокарат непопулярни решения, обаче изтича. Енергията за реформи е голяма в началото на едно управление. След това ентусиазмът изтича в разнопосочни компромиси. А да не забравяме, че се задават и нови избори.

2. Балансът в кабинета е променен

Преди малко повече от година всичко изглеждаше ясно и слънчево. За икономическата политика на правителството отговаряше вицепремиерът Симеон Дянков и неговият екип. Доверието, което Бойко Борисов му гласува, беше толкова голямо, че финансовият министър имаше възможност да номинира (почти) сам част от министрите. Дянков и хората около него изработиха икономическата част от управленската програма на ГЕРБ и тя беше като извадена от тайните мечти на бизнеса и по-дясно мислещите хора. Правителството обеща реформи в най-затлачените сектори и намаляване на осигуровките.

В романтичното начало на управлението Бойко Борисов беше нещо като капитан на отбора, който гласува доверие на колегите си да се занимават с нещата, от които не разбира. По това време той беше повече като суперминистър на вътрешните работи. Лягаше си след оперативка с ръководството на МВР за напредъка по основните операции и се събуждаше със сводката за престъпленията през нощта. "През по-голямата част от работното ми време работя като полицай", призна веднъж самият Борисов.

Е, тази идилия не продължи дълго. Първият опит на премиера да навлезе във финансите на държавата беше в началото на годината, от Светите земи. Борисов лансира като най-доброто възможно предложението на своя колега Бенямин Нетаняху за плавно (с по 0.5 пункта на всеки шест месеца) понижаване на ДДС още през тази година при договорено преди това в ГЕРБ решение за понижаване на данъка най-рано през 2011 г. Тогава запазената реплика на Борисов беше, че се надява финансовият министър Симеон Дянков да разреши подобно намаляване. "Ако не разреши, ще го убедим да го разреши." След това косвеният данък многократно беше повишаван или свалян от... Борисов – в зависимост от това с кого последно се е срещал. А апетитът на премиера да има последната дума по всички проблеми в държавата порасна.

Многопластовият сюжет с вдигането на осигуровките окончателно затвърди мнението, че ресорното разпределение на силите в кабинета вече не важи. В дебата около публичните финанси се видя ясно, че икономическият екип на правителството изведнъж е минал в тиха опозиция. Практически всички министри с капацитет в тази област се изказаха публично и рязко срещу вдигането на осигуровките. Аргументите им бяха принципни (че това ще забави възстановяването на икономиката), по същество (вдигане с три процентни пункта няма да реши проблема с дефицита на НОИ) и емоционални (това е нарушаване на предизборното обещание на ГЕРБ). Нищо не се оказа достатъчно да убеди Борисов. След като смело заяви, че вече разбира от икономика, той упорито започна да лансира тезата за увеличаване, придружена със съмнителни надежди за реформи.