Да заживееш в стриптийз бар

Изповедта на 20-годишната Елена, която работи в столичен бардак 

Вратата на заведението бавно се открехва и тя влиза!

Стройна, висока, с кецове и много къса пола, по-стилна от модел в дизайнерски дрешки.

Сяда, сваля якето, пуловерът бавно се свлича по рамото й и оскъдната светлина облизва нежната като фантазия кожа. 

Вече цяла година неуморно заработва за Кеймбридж сертификат, за бъдещата магистратура, за романтичен уикенд с Миро. Седим заедно на курса по английски в събота и неделя и понякога пием кафе в близкото кафене преди да започнем. Изтощена от дългата нощ, тя решава да сподели.

“Знаеш ли, не е лесно да работиш в стриптийз бар в столицата, който всъщност си е и публичен дом. Много бързо забравяш как изглежда светлината на деня. Чувствам се като в паралелна вселена, в която всичко е наопаки и хората не се и замислят да ти покажат добрата си страна, напротив, идват, за да те удавят в собствените си слабости и непоправима егоистична простотия. Принуждаваш се да разбереш, че първата професия на всеки е маменето” - започва разказа си Елена.

Понякога забравяш за голата плът...

„Отивам снощи и заставам зад бара. Пълня поредната чаша. Момичетата се разхождат полуголи наоколо, мисля си, че не всеки е роден с душа. Оглеждам се - лъскави светлини, красиви дрехи, пълни чаши. Всякакви мъже, като в чалга-хита – дошли да грабят от нещо празно. Поглеждам към масата в края и на нея пак виждам шофьора на такси, който идва няколко вечери в седмицата, напива се безпаметно, а на следващия ден се връща и ни пита дали не ни е казал случайно къде си е паркирал таксито, защото е забравил“. 

„Едно от момичетата ми прави знак да й направя коктейл. Идва и сяда на бара. Започва да ми разказва за вчерашния скандал с приятеля й, той я ударил, тя му изкрещяла, че е смотаняк ... Слушам разсеяно, това е третият приятел, който я бие за този месец. Поглеждам към вратата, тъкмо влиза най-редовният ми клиент. След доста чашки той се връща към досадния навик да ми излива проблемите си в един нескончаем порой от сладникаво-тъжни излияния и постепенно забравя за голата плът, която се мотае край него.

Сяда, аз наливам, той започва да  обяснява как жена му не му обръща внимание, а детето  пуши отново. Мисля си,  добре ми го разказваш, това ще ти оправи всичко. Проблемите на хората понякога дори са ми смешни, но се правя, че ги слушам и получавам бакшиш. Всички тук са само едни разхождащи се меса и нищо повече, като роклята на лейди Гага от наградите на MTV“- заключава отегчено Елена, пали цигара и продължава.

Професията „Зад бара в стриптийз бар“ не е чак толкова лоша...

“Дори и когато нощта най-сетне си тръгне, празните пилони стърчат самотно, а последният клиент зашеметен ни напуска,  момичета продължават да стоят и  пият. Тогава аз си взимам  нещата и излизам на полутъмната улица. Мисля си, че само преди месеци страдах болезнено всеки път, когато тези хора ми споделяха болката си. Днес знам, че те не са такива, защото обстоятелствата са ги принудили, а защото това е изборът им, няма да ги съжалявам за това, нито ще страдам за някой, който всеотдайно се отдава на слабостите си. Денят започва и само след минути светлината ще прикрие грозните черти на всички тези хора зад една нова фалшива самоличност“

“Но професията „зад бара в стриптийз бар“ е до време и далеч не е чак толкова лоша” - категорична е Елена – “А аз, аз също съм щастлива, че дойдох да поработя в този бар, не само защото изкарвам добри пари от това, а защото той разби стъкления похлупак, под който съм живяла. Показа колко фалшиво може да се окаже светлото лице, което гледаме всеки ден. Заради бара разбрах, че не се раждаме с души, а сами ги изграждаме“.