Какво е да си лидер?

Как човек се задържа на върха в йерархията? Чрез „социална интелигентност и психологически умения”, казва Робърт М. Саполски, цитиран от Дойче веле. Той е професор от Станфорд и е видял възхода и падението на редица авторитетни и авторитарни личности.

„За да задържи авторитета си, а с това и властта, един лидер трябва добре да знае с кого да се коалира и кого да избягва” - така изследователят описва формулата на успеха. Импулсивните действия са също много важни. Те поставят малки акценти, които създават и затвърждават авторитета - например да бъде игнорирано нещо, когато въпросът не е важен или е не на място.

Праисторически образци на лидерско поведение

Саполски е невробиолог. Проучванията си прави в Кения, наблюдавайки група павиани. Той ги изследва не само от дистанция, а влиза в групата им и с времето се превръща във важен неин член. Механизмите на поведение и властовите практики при маймуните могат спокойно да се съотнесат и към света на хората.

Как обаче се сдобиваме с авторитет? И кой разполага с него? Как се задържа? Изисква ли авторитетът безпрекословно подчинение? Къде минава разделителната линия между авторитетен и авторитарен? Все въпроси, които присъстват в ежедневието ни дори на битово ниво. Намирането на верните отговори в днешно време обаче става все по-трудно.

От една страна, хората желаят ръководни личности, на които да могат да се доверят, и които да оправдаят това доверие. От друга, обаче, най-късно след 1968 година съвременният човек поставя всеки авторитет под въпрос. Хем искаме да ни хванат за ръката и да ни отведат към щастието, хем в същото време настояваме да ни приемат насериозно, желаем силни ръководители, но и базисна демокрация. Накрая се чудим защо никой не е способен да съчетае тези качества и да оправдае надеждите ни.

С авторитет, но без авторитарност

Ръководните фигури в днешно време, без значение дали става дума за президента, учителя или бащата, трябва да показват качества на лидери, но в никакъв случай да не са авторитарни. Хората с радост се увличат по обожествяването и героизирането на любимци в обществото /например по отношение на американския президент Обама/. Ако идолът ни обаче не изпълни нашите очаквания, просто го пускаме да падне и толкоз. С други думи: днес авторитетът е нещо преходно.

Има и фактор, който се нарича „грешен авторитет”. Той е свързан с хора, които държат да бъдат зачитани, но не могат да понесат отговорността, нито пък имат нервите и качествата, необходими за справяне със ситуацията. А това понякога има фатални последствия.