Можеш да извадиш човека от чалгията, но не и чалгията от човека

Дали заради научно-техническия прогрес, или българите по принцип не могат да издържат дълго време да простеят и все някога излизат от интелектуалното и културно блато, не се знае, но е факт, че чалгията започва даиздъхва. Този символ на културно-музикалната тиня, в която беше изпаднал цял един народ, все повечегуби позиции и единственият начин да бъде изкуствено натикан в живота на хората, става насилственият.

Насилствено е натикването на чалгата не във физически (човечеството преживя това през средновековието), а в съвременен (със съвременни средства) смисъл.

Освен да я популяризират до дупка навсякъде по националните телевизии, популяризаторите на есенцията от глупост в музиката, наречена чалга (също „поп-фолк”, което не е точно, но ги е срам да я нарекат с истинското име), вече се „инжектира” в другите стилове, за да намери подслонвсе някъде.

Първата проява на този процес започна всъщност доста отдавна, когато чалгията зави от приятлество с Ориента към барко със западния денс.

Азис, като пръв пророки олицетворяващ кръчмарския стил, преди известно време тръгна да прави дуети с поп-изпълнители (напр. Васко Кеца).

От другата страна пайнерки се впуснаха вджаз-мутации. Странното е, че джазът (наред с още някои стилове) се смята за музика от най-високо ниво в съвременния свят. Повечето джаз-изпълнители са музиканти с огромен опит, знания, потенциал и т.н. в истинскиямузикален живот.

Нашите хубавици обаче, наред със снимането в Плейбой, решиха да стъпят и на още едно място, където не им е мястото.

Де си, слава?, Ив(б?)ана и някои други амбициозни дами сехвърлят в джаза, може би търсейки нови хоризонти за развитие, бягайки от задушливата атмостфера напайнеризма.  Но явно и те самите се знаят колко пари струват, защото не е трудно да се забележи, че винаги пеят в дует с някой „изпечен” – Деси – сКамен Воденичаров,Ванчето – с Есил Дюран… Нищо, така се започва, всяко начало е трудно, нека бъдем толерантни.

И разбира се, пожелаваме им успех, пък хеле започнем да слушаме някой ден хубава музика. Само да не се окаже, че „Можеш да извадиш човека от чалгията, но не можеш да извадиш чалгията от човека”…