Жестокостта на индустриалните трагедии

Унгария и Европа са концентрирани да не допуснат разрастване на катастрофата, предизвикана от изливането на токсични утайки от резервоара на алуминиевата фабрика, и тепърва ще изчисляват щетите. Сходни катастрофи по света обаче показват какви са последствията от подобни индустриални инциденти, с колко животи и трагедии се плащат. 

Един от примерите е съвсем наблизо – румънският Бая Маре. Още по времето на комунизма „Голямата мина” натрупва токсично „наследство”, което ще носи поколения наред. Триъгълникът на смъртта от три завода – меднопреработвателен, оловнопреработвателен и за извличане на злато, са превърнали земята в района в една от най-замърсените в света. 

Световната здравна организация отчита, че концентрацията на олово в кръвта на жителите на Бая Маре е сред най-високите на планетата. При децата е от 4 до 6 пъти над допустимото. Случаите на хронични бронхити, пневмонии и "целодневни кашлици" са два пъти повече, отколкото където и да е било другаде в Румъния. Половината местно население страда от забавено физическо развитие.  

Проблемите на Бая Маре обаче излязоха на бял свят едва през януари 2000 година, когато се скъса стената на хранилище на завода за добив на злато. Вълнàта от смъртоносен цианид и тежки метали бързо се прехвърли от една река в друга, избивайки рибата и всички водни организми, и отрови питейната вода. Причинени бяха екологични разрушения на 2000 км по течението на Дунава до Черно море. 

Друг болезнен спомен за екокатастрофа, причинена от човека, е от 26 април 1986 г. Един от реакторите на чернобилската АЕЦ експлодира и светът става свидетел най-голямата ядрена трагедия. Взривът убива 50 души, но радиацията, изпусната в атмосферата, причинява мъчителната смърт на десетки хиляди в годините след това. 

Малформации, ракови заболявания и всички други заболявания, които е „способна” да причини ядрената отрова, са неизлечимият белег, оставен за поколения напред в Украйна и всички други държави (България също), застигнати от радиоактивния облак.

Две години преди Чернобил в Индия се случва най-жестоката индустриална катастрофа в света и в историята. В нощта на 2-ри срещу 3 декември служител на Юниън Карбайд Индия Лимитед (ЮКИЛ) забелязва, че поради техническа неизправност налягането в един от контейнерите (вместимост 45 тона) със смъртоносен метилов изоцианид се покачва. Предвид условията за безопасност и поддръжката в завода за пестициди в град Бхопал два часа по-късно неизбежната трагедия се случва. 

Отровата пробива контейнера и образува огромен гъст облак, който започва да сее смърт. Стотици хора от бедняшките квартали в близост до завода умират в съня си в първите минути след аварията. 

Постепенно силно токсичната мъгла залива улици, жп гари, пазари, храмове, училища. Разпростира се на площ от 65 кв. км. Тихо и смъртоносно. 

Хората бягат панически. Някои си мислят, че са обект на атака с атомна бомба, други виждат края на света. Стотици пък не виждат нищо. Отровата затваря очите им завинаги. 

Броят на „преките” жертви на изоцианида така и не е потвърден категорично. Но варира между 15 и 20 хиляди души. През 2006 година бяха изнесени данни за 558 хиляди случая на увреждания, получени от изтичането на газа. От тях 3900 са тежки и трайни. 

След трагедията заводът в Бхопал е изоставен и до такава степен е замърсил земята, подпочвените води и въздуха, че за хората, останали там, животът се превръща във всекидневен ад. Аномалии при раждане, влошено зрение, ракови заболявания са „черните спътници” на местните хора. 

А те не могат да избягат. Защото са бедни. Много бедни. 

Компенсации? 470 милиона долара, разделени между 570 хиляди жертви и пострадали. 820 долара за загубен живот, за слепота по рождение или рак.    

През юни завърши делото срещу компанията собственик на завода. 7 бивши служители, сред които и директорът на ЮКИЛ, получиха по две години затвор и 2000 долара глоба за причиняване на смърт по небрежност. Това е най-голямото наказание, предвидено от закона. 

Законът се оказа сляп дори в САЩ при друга катастрофа. Компанията за събиране на токсични отпадъци „Хукър” години наред заравяла варелите със отровен „боклук” в земята под квартала Лав Кенъл на градчето Ниагара Фолс, щата Ню Йорк. Става въпрос за 21 хиляди тона. Същата компания не се притеснила да продаде въпросната земя за строеж на училище. Събитията се развиват през 70-те.

Журналистическо разследване на странно голям брой раждания на бебета с аномалии в квартала изважда истината наяве. Оказва се, че токсичната смет е направила района изключително опасен за живеене и заболявания като астма и левкемия са преки следствия. През 1978 година президентът Джими Картър обявява извънредно положение, 800 семейства са евакуирани, а почти всички къщи са разрушени. 

Така стигаме до 1994 година, когато делото, заведено срещу „Хукър“, завършва със заключение, че компанията е действала небрежно, но не и престъпно. 129 милиона долара са отсъдени за реституция. Левкемията си я плащат хората.   

Далеч по-солено излезе на „Бритиш Петролиум“ нефтеният разлив в Мексиканския залив. 5 милиона барела суров петрол попаднаха във водите на залива след експлозията в нефтената платформа на БП през април. Последствията за околната среда и целия регион ще са катастрофални, категорични са експерти. От петролната компания обещаха компенсации за местните жители в размер на 20 милиарда долара. 

Без да плаща никакви компенсации, Саддам Хюсеин пък изля между 240 до 460 милиона галона петрол в Персийския залив, отчаян от очертаващата се загуба в първата война от 1991 година. Така иракският диктатор на практика заличи флората и фауната в голяма част от залива. 

Остава ни да видим какво ще ни „донесе” унгарската драма. Поглеждайки към историята – нищо добро.