Любен Дилов: Абориген с бумеранг, шах с Доган и присмехулната "Faceбуки"

Любен Дилов - син е от онези хора, които не се нуждаят от представяне. На широката публика той е познат като сценарист, продуцент, журналист, политик, автор на няколко книги и разбира се син на известния български писател Любен Дилов. На 14 октомври Дилов-син представи на почитатели новата си книга "FaceБуки". 

В нея като истински колекционер и провокатор на настроения авторът събира постинги и реплики от глобалната социална мрежа. „Сюжетът“ се развива в рамките на една календарна година на личната му страница във Facebook. Така от една обикновена „стена“ за съобщения, Luben Dilov-junior се превръща в любимо място за над 15 000 абонати с 40 000 уникални посещения дневно.Повече за делото "Faceбуки" в следващите редове...

- Господин, Дилов на пазара излезе новата ви книга "Faceбуки". Какво представлява това четиво?

- Да дам оценка за това какво съм искал да кажа с тази книга, е все едно да накарам крава да прецени маслеността на млякото си. "Faceбуки" определено не е литературното събитие на месеца. Книгата съдържа постинги от последните година и половина от публичната и личната ми страница във Фейсбук, които – извадени от контекста на социланата мрежа изведнъж заприличаха на присмехулен, понякаога тъжен, но най-често весел, емоцианален дневник. Всъщност не знам дали това е моят живот... Но факт е, че често настроението, което съм се опитал да предизвикам с един постинг, ме настига със същата съдбовност, която преследва онзи стар абориген от притчата... Нему подарили нов бумеранг и той три пъти губел съзнание, опитвайки да си изхвърли стария.Животът ми до 2012-та включва две-три книги, доста щуротии и здраво гмуркане в Черно море и по света 

- На фотосесията за книгата и при представянето на "Faceбуки" бяхте с една и съща риза. Какво й е специалното?

- Освен, че е много специална за мен, тази риза е християндемократическа. Както се казва - ако имаш две ризи, дай едната на ближния си. Моята обаче е просто с двойна яка и заблуждава, че са две.

- Кога се роди идеята ви да съберете постинги и реплики от глобалната социална мрежа в един труд?

- Ами, честно някой – вече не помня кой – ме накара. Беше го хванало яд, че отделни вестници и списания пускат  цели страници с цитати от моя фейсбук-профил. Но всъщност генералната роля изигра издателството „Ентусиаст”, на които от две изречения проектът много им хареса.

- Направили сте интересен избор на заглавие. Защо „Азъ, FaceБуки, Веди, Глаголи, Добро, Есть”?

- Това е сложна игрословица с глаголицата и кирилицата, дори на ниво изписване. тя би следвало да заяви още от началото, че словото е изправено пред ново изпитание – интернет, където освен кирилица, вече съществува и т.нар. „мветодиевица” – микс от кирилишки и латински букви, от английски и български, някакво езикосмешение, сякаш обратно на процеса съпътствал рухването на Валилонската кула.

- В книгата ви бе анонсирано, че ще има вицове, графити, статии, коментари и всякакви "забавни щуротии миксирани по уникален начин". Наистина ли тя бе "ъпдейтвана“ до последно и защо?

- Да. Тя беше в ръцете на читателите на 14 и съдържаше постинга от 14 октомври... Опит да се слее десйствителност и фикция по начина, по който това се случва в нет-а.

- Реален ли е животът в мрежата или просто парад на маските?

- Кое е реално? Нима другите медии ни представят реален живот, или пък публичните личности не са в постоянно недоумение, що за хора са личностите, за които се представят.Светът има способността да се самонамества

- Facebook ли завзе българина или българинът завзе Facebook?

- Българката също доста сериозно присъства в мрежата. Да не кажа повече. Има и други мрежи, но именно усещането за нова вавилонска кула, който фейсбук строи с тези свои – вече близо 200 милиона потребителя – е уникално. Това само показва, че сме отворен за живота народ, който не се срамува или комплексира да се сравнява с останалите народи.

- Повече опасности или предимства крие новото ни поле на общуване?

- Всяка среда съдържа заплахи и възможности. Забавното е – сякаш – чрез тези нет-мрежи ние сами се вкарваме в онова, срещу което толкова се бунтувахме. Тотален контрол над личния ни живот. Биг Брадър, избран доброволно в името на жадуваните 15 минути слава, които всеки смята, че са му обещани от съдбата.

- Какво приковава най-често вниманието на българите във Facebook?

- Не съм водил статистика, но класацията е общо-взето, както и в другите медии – популярни личности, социални проблеми, криминалитет, малко политика, много музика и шоубизнес...

- В крайна сметка ще изяде ли мишката книжката?

- Не. Както телевизията не уби киното. Нет-книгите вече са факт, не само катно техническо средство, но и като възможност за млади, непознати автори да пробият и да привлекат внимание.

- Със сигурност журналиста. Това не е личност, това е начин на живот, от който няма бягане. Както няма бивш негър, въпреки опитите на някое непражалими попзвезди.Чрез нет-мрежите ние сами се вкарваме в онова, срещу което толкова се бунтувахме. Тотален контрол над личния ни живот