Борисов ще премахне бедните вместо бедността

Най-бедната държава в ЕС предложи на света ноу-хау за борба с бедността. Премиерът Бойко Борисов заяви неотдавна от трибуната на ООН, че тъй като България е с "по-ограничени финансови възможности", ще даде на бедните страни "максималната подкрепа" чрез "подготвени кадри, експертна помощ и ноу-хау".

В качеството си на председател на ЕС Белгия организира днес и утре в Брюксел Девета европейска кръгла маса по въпросите на бедността и социалното изключване. 

Министрите по социалните въпроси от 27-те държави в ЕС ще умуват как да намалят броя на бедните. Вероятно от съображения за икономии България няма да хаби цял министър, а ще участва с половинка, като изпрати един от двамата заместници на Тотю Младенов.

По същото време Европейският парламент ще обсъжда и ще гласува резолюция за борба с бедността чрез повишаване на минималния доход. Според нея държавите в ЕС ще трябва да вдигнат гарантираните минимални доходи до 60% от средните. 

България ще мълчи най-засрамено, защото гарантира на бедните до 30% от средния доход в страната, т.е. половината от онова, което би й придало, макар и скромен, европейски образ.

Разбираемо и нашето ноу-хау за борба с бедността у дома и по света е скромно. През последните две десетилетия

държавата внимаваше да не дружи с изостаналите

в Азия, Африка и Латинска Америка, за да пази европейското си реноме. Освен това в зората на демокрацията едно от първите дела срещу бившата комунистическа върхушка бе за раздаваните помощи в Третия свят. Промяната настъпи половин година след идването на Борисов на власт, когато България бе удостоена в Еврокомисията с ресора за борба с бедствия и кризи. 

Държавата се почувства изведнъж отговорна пред света, макар и все така бедна. Народът бе призован да показва солидарност с Хаити и Пакистан, да събира помощи, както правеше някога за Корея и Виетнам, да прилага нови методи на парични вноски чрез обаждания по мобилни телефони и пращане на есемеси.

За да дари на света свои оригинални познания в борбата с бедността, България трябва да ги е изпробвала на свой терен и да е сигурна, че вършат работа. Доказано е, че тя разполага с

обширно експериментално поле

Според последно проучване на Евробарометър, огласено на 27 септември 2010 г., 92% от българите смятат, че бедността в страната е широко разпространена. Само дни след програмното слово на 23 септември в ООН на Борисов у нас имаше Седмица на борбата с бедността, организирана от Министерството на труда и социалната политика. 

Забележителното в нея бе, че докато по света седмиците продължават седем дни, в България приключи за четири дни - от 27 до 30 септември 2010 г. Тази подробност също бе знак за непознато другаде ноу-хау. Ускорената седмица протече във вид на семинар, с което дневният ред на борбата се изчерпа. Ползата от него се ограничи до статистика, която потвърди известни факти: България има 7,5 млн. жители, от тях 1,2 млн. живеят на прага на бедността, т.е. доходът им е 211 лв., а 21%, или 1,57 млн. души, изпадат под него. 

Останалите се утешават над този праг чрез спомени, че са живели и по-добре. Разбира се, тук не се брои олигархията, чийто дял от населението клони към пренебрежимо малко число, въпреки че с имотите си прави голямо впечатление. Тя се е преборила за своето и поне през Седмицата срещу бедността държавата нямаше грижа за нея.

Истинският фактор, от който зависи справянето с бедността, са онези 21% от населението, слезли под прага на оцеляването. Ако си отидат по естествен път, статистиката за жизнения стандарт ще дръпне нагоре. Само че точно тази категория е особено жилава, защото на мястото на отписаните непрекъснато се зачисляват други, които са били на по-горен етаж. 

Така е от 20 години и ако се направи сметка, ще се види, че общият брой на населението намалява, но делът на най-бедните не помръдва. Може би мъката ще приключи, когато последните българи отпрашат нанякъде или просто в небитието. Правителството полага видимо старание в това отношение.

"За да живеем в мир и сигурност, човечеството харчи над трилион и половина щатски долара годишно. А в помощта за развитие се инвестира единадесет пъти по-малка сума... Това е един "обърнат свят", който се нуждае от промяна", заяви в ООН премиерът Борисов. България пък е

умалено копие на обърнатия свят,

защото подобно съотношение може да се намери и между нейния щедър бюджет за отбрана и полиция спрямо средствата, отпускани за развитие на най-изостаналите й райони. Трудно е да си представим как финансовият министър Симеон Дянков обръща финансовия поток от джобовете на силоваците към социално слабите жители на почти обезлюдените села и градчета.

Въпреки това Борисов увери света, че "си даваме ясна сметка за значението на солидарността като основен принцип в политиката", и добави, че "изкореняването на бедността във всичките й измерения и проявления е основна цел на българската политика за сътрудничество за развитие". 

За да покаже, че знае за какво говори, премиерът нахвърли пред ООН няколко щрихи: "Приоритетите ни са образование и подкрепа за социално-икономически реформи, за реформите в областта на здравеопазването, инфраструктурните проекти, опазването на околната среда и съхраняването на културното многообразие".

Хубаво е, че проектобюджетът на Дянков за 2011 г. се появи навреме,

за да се съпоставят думите с делата

Стенограмата от правителственото заседание на 29 септември, когато е обсъждан проектобюджетът (точно през Седмицата на борбата с бедността), е повече от красноречива. Доколко образованието е приоритет личи от изказването на министъра на просветата Сергей Игнатов: "Бюджетът за образование и наука е 3,3%. Статистиката е следната - под 3,5% са само неразвитите страни, т.е. с бюджет 3,3% ние казваме, че образованието е основен неприоритет". 

Що се отнася до здравеопазването, дебатът през същата седмица на бедността опря до доплащане от пациентите на вече платените от вноските им здравни услуги. Оставката на здравния министър бе само за печелене на време, защото новият министър дойде с все така празни джобове. 

Никаква надежда не проблясва и за опазването на околната среда (заради която започнаха наказателни процедури от Еврокомисията), както и за културата, която е заплашена да бъде откачена от последните системи за изкуствено дишане. Единственият оптимизъм е за инфраструктурните проекти, но те пък са зависими от европейското финансиране, което остава проблематично поради високата корупция на богатите управници.

Така се натрапва първоначалният въпрос: Какво ноу-хау да предложи България на бедните по света? Борисов има уникален опит - макар че управлява най-бедната държава в ЕС, се радва на най-висока популярност сред всички премиери в съюза. 

Той би могъл, след като му свърши мандатът, лично да води в ООН или другаде курс за подготовка на ръководители от Азия, Африка и Латинска Америка как да радват бедните си народи. В този аспект премиерът е нашето най-ценно ноу-хау, а българите са богати със самия факт, че го имат.

Светослав Терзиев
Сега