Туризмът и парите на емигрантите извеждат текущата сметка до излишък

Повишаването на износа, притокът на чуждестранни туристи в България и парите на емигрантите са докарали текущата сметка в платежния баланс до излишък през август. Според данните на БНБ, които бяха публикувани в петък, той е в размер на 612.8 млн.евро, а с натрупване от началото на годината излишъкът е 323 млн. евро, или 0.9% от БВП. За сравнение, за първите 8 месеца на миналата година имаше дефицит от близо 2.5 млрд. лв.

Основната причина за положителните стойности е силният ръст на износа на българските компании, който стопява повече от два пъти търговския дефицит за осемте месеца, а само през август дори е отчетен излишък (превишение на износа над вноса) от 26 млн. евро.

Статистическите данни показват, че от началото на тази година ръстът на износа надвишава значително повишението на вноса, макар и в номинален размер износът да отстъпва по размер на вноса. За първите осем месеца на годината експортът на българските компании достига 9.8 млрд. евро, което е над 32% увеличение спрямо същия период на миналата година. В същото време вносът за осеммесечието нараства само със 7.2% до 11.14 млрд. евро.

Положително влияние върху текущата сметка са оказали още увеличеното салдо по сметка "Услуги", която отразява главно паричните постъпления от чуждестранни туристи в страната. Влияние оказват и парите, които емигрантите превеждат на свои роднини в България. Трансферът по тази линия се отчита в статията "Текущи трансфери" (кредит), като според последните данни така в България са постъпили 1.457 млрд евро, а това е с 40% повече от осемте месеца на миналата година.

Обикновено през летните месеци заради активния туристически сезон салдото по текущата сметка се подобрява (тя показва разликата между входящите и изходящите парични потоци от износ и внос на стоки и услуги, както и трансферите между физически лица от и към България), а в последните 2 години, когато кризата сви обемите на международната търговия сметката, дори излиза на излишък.

Платежният баланс за осемте месеца обаче остава с дефицит от 790 млн. евро (преди година той бе 1.16 млрд. евро). Освен текущата сметка той обхваща още резултатите по капиталовата (тя отразява преводите на средства от еврофондовете) и финансовата сметка (тя дава данни за преките и портфейлните инвестиции от и към България, плащанията по външни задължения, депозитите на чужденци в България и обратното).

Именно тя е с дефицит от 346 млн. евро само през август, а с натрупване за осемте месеца формира дефицит от 823 млн. евро. Водеща причина за това е намаление по статията "Депозити на нерезиденти" с 352 млн. евро, което може да означава изтегляне на средства от чуждестранни фирми и граждани или форма на плащания на български банки към централите им в чужбина. Второто е по-вероятно според макроикономиста и преподавател в УНСС ПетърЧобанов.

При липса на проекти за кредитиране е нормално банките да използват свободния си ресурс за плащания по външни задължения. Доскоро имаше опасения, че външният частен дълг е достигнал високи размери, сега виждаме неговото плащане. "Не е приятно, че финансовата сметка е отрицателна, но все още не е възстановено доверието на чуждестранните инвеститори и те не са уверени, че възстановяването е необратимо", коментира той пред "Дневник".

Междувременно Асоциацията за насърчаване на чуждестранните инвестиции (АНЧИ) посочи, цитирана от "Дарик", че оптимистичният й сценарий през тази година е преките чужди инвестиции да достигнат 1.2 млрд. евро. Условие за това обаче е паричната експанзия в големите европейски икономики и в САЩ да се запази. В същото време последната прогнозата на правителството е ПЧИ за тази година да стигнат 1.8 млрд. евро. Данните на БНБ показват, че за осемте месеца на годината преките чужди инвестиции са около 840 млн. лв.