Войната на гилдиите

Стана обичай, когато на жълтите павета се съберат повече от трима недоволни граждани, те да бъдат приемани от министър-председателя и неволите им да бъдат чути, а справедливитеискания - изпълнени, Бойко Борисов дори стана първият държавник, преговарял с чужди стачници - гръцките фермери, които повече от месец блокираха и нашенските тирове по шосетата.

Днес обаче за пръв път от 1997 г. и студентите са на улицата, понеже отделените за образование пари - 3,3% от БВП, били като в африканска държава. Негодуванието им е напълно споделено от образователния министър Сергей Игнатов, който го изрази на заседанието на кабинета. "Режете и действайте", гласеше краткото напътствие на премиера, който обеща все пак известно завишение на парите за просвета.

По време на криза всеки финансов министър управлява с примка на шията и се нарежда в челната тройка на най-руганите личности. Дянков трудно ще направи изключение, въпреки че е далеч от геройствата на западните си колеги, които с едната ръка наливат милиарди в банковата система, а с другата скалпират социалните системи и държавните служби.

Лошото е, че се задават и демонстрации срещу беди, за които държавата не носи никаква отговорност. Стачкуващите миньори от мини "Марица изток" 1, 2 и 3, работниците от ТЕЦ "Брикел" и фабриката за брикети почнаха да препречват магистрали. Смъртта на "Брикел", а скоро и още няколко големи топлоелектроцентрали в близко бъдеще, е предизвестена от безхаберието на техните собственици да инвестират в инсталации, покриващи европейските екологични изисквания. Така или иначе резултатите ще бъдат ужасяващи - хиляди хора без препитание и икономически колапс на цели области.

Зимата се очертава да е люта, а новият бюджет отсега прилича на къса черга - ако човек си завие главата, краката му ще мръзнат навън. Упражнението вече върви на драматичните седенки на Тристранния съвет. При анонса, че се вдигат осигуровките, работодателски организации тръшват вратата. Ако пък не ги повишат, синдикатите почват да се заканват за масови бунтове. Едва ли ще се разминем с вълната от недоволство, която се надига от лекари, кино и театрални дейци, тютюнджии, животновъди, полицаи, жепейци. Парадоксално е донякъде, че засега единствените, които не са скочили, са пенсионерите.

През следващите седмици Дянков ще трябва да мине през всичките номера на финансовата акробатика, за да остане поне едно горе-долу доволно съсловие.

Политикът не е банкнота от сто долара и няма как да се хареса на всички. Затова и правителството трябва категорично да очертае приоритетите и да ги отстоява въпреки съпротивата на отделни гилдии. Защото търсенето на половинчати компромиси може да доведе дотам, че всички да останат недоволни и съответно ГЕРБ да се озове очи в очи с национален протест по гръцки маниер. Не че Атина трупа нещо друго освен икономически загуби от стихийните стачки и блокади.

Така или иначе непрестанните демонстрации в южната ни съседка не успяха да предотвратят неизбежното затягане на коланите пред заплахата от държавен фалит. Дянков, а и всеки друг на мястото на финансовия министър, няма повече накъде да отстъпва и не му е останало поле за маневри. Не се чуват и реалистични алтернативи за разпределението на харчовете нито от Синята коалиция, нито от БСП. Покриха се и дежурните продавачи на вълшебни рецепти за пълнене на хазната. Правителството влиза в серия от тежки преговори и лавиране между различните протестиращи групи. Цяло чудо ще бъде, ако се размине с дребни одрасквания на рейтинга или пък бунтуващите се съсловия се задоволят с малки отстъпки.

Другият вариант е да се устроят гладиаторски борби на жълтите павета между различните гилдии. Ако миньорите надвият полицаите, взимат техния пай от хазната. Лекарите пък да се млатят с учителите кой да вземе някой милион отгоре. Така или иначе няма как всички да са доволни.

Руслан Йорданов, Стандарт