Прокурор или престъпник - всеки има право на живот

Статията е част от проектa "На фокус - Основните права в ЕС", изпълняван от "Дневник" с експертната помощ на фондация "Български адвокати за праватa на човека" (БАПЧ) и с финансовата подкрепа на посолството на Кралство Нидерландия.

*Статията е създадена с консултация на фондация "Български адвокати за правата на човека". 

"Правото на живот на всеки се защитава от закона", гласи първото изречение от член 2 на Европейската конвенция за правата на човека. Правото на живот е основно човешко право и гарантирането му дава основание да съществуват всички други права.

Европейският съд за правата на човека (ЕСПЧ), отговарящ за спазването на Конвенцията, не взема решения по самите дела за умишлено убийство. Според чл.2, ал.1 ЕСЧП следи действията на държавата по отношения на тези дела. Ако бъде сезиран за нарушение, Съдът проверява до каква степен разследването от страна на държавата е бързо и ефективно, за да бъде открит и наказан извършителят.

Член 2 Право на живот 
b) при осъществяването на законен арест или при предотвратяване на бягството на лице, законно лишено от свобода;
с) при действия, предприети в съответствие със закона, за потушаване на бунт или метеж.В ал.2 на чл.2 (виж карето) са отбелязани изключения, при които лишаването от живот не се разглежда от Съда в Страсбург. Такива са случаите, когато човек е защитаван от незаконно насилие, когато се предотвратява бягство на затворник или при потушаване на бунт. За да бъдат тези мерки приети за правомерни обаче, трябва да са извършени само тогава, когато са били абсолютно необходими.

По отношение на правото на живот България е в челото на списъка с нарушения. Тя е много след водачите Русия и Турция, но все пак е на трето място по най-много отчетени нередности по член 2.

Дванадесет години чакане

Повечето нарушения, регистрирани в България по отношение на чл. 2 са свързани с неефективното разследване на случаите с насилствена смърт.

Такъв е случаят с делото "Ангелова и Илиев срещу България". Ангел Илиев е убит от група момчета през април 1996 г. само, защото е от ромски произход. Няколко години по делото няма развитие и майката и братът на убития завеждат дело в ЕСПЧ срещу България за нарушение в няколко члена от Конвенцията – чл. 2, чл. 3 (за забрана на изтезанията) и чл. 13 (за ефективни правни средства за защита).

Съдът в Страсбург издава решението си през 2007 г. като налага на България да изплати обезщетение от 18 500 евро на роднините на убития заради нарушение на чл. 2, а именно заради липсата на бързо, ефективно и безпристрастно разследване, което да доведе до съдебен процес и осъждане на лицата, отговорни престъплението.

В този случай делото престоява на етап досъдебно производство дванадесет години.

Факт е, че процесът на вземане на решенията в Европейския съд по правата на човека е доста бавен. Това обаче не се дължи на бездействие, а на огромния брой дела, които постъпват. Повечето международни правозащитни органи само установяват нарушения, но не присъждат обезщетения, докато в ЕСПЧ процедурата е безплатна и накрая може да се получи обезщетение.

Към края на миналата година ЕСПЧ не се беше произнесъл по 120 000 случая. С всяка година тази цифра се увеличава с близо 20 000 нови дела. Това е причината от юни 2010 г. да се въведе нов критерий за допустимост на жалбите. Разглеждат се всички дела, отнасящи се до нарушения на Европейската конвенция по правата на човека, но те не трябва да бъдат незначителни. Тепърва предстои Съдът да развива практиката си по конкретните случаи и да разяснява критериите, по които определя тази значимост.

Наред с новото правило за допустимост ЕСПЧ прилага и нови вътрешни правила за даване на приоритет на някои дела. В такива случаи делото може да бъде разгледано в рамките само на около година, което е голямо постижение за Съда.

Невинен до доказване на противното

Освен чрез липса на ефективно разследване, българското правителство е допускало нарушение на Конвенцията, и чрез неправомерна употреба на сила от страна на полицията, довела до смърт.

През юли беше публикувано решение на ЕСПЧ по делото "Въчкови срещу България" или по по-познато като делото за убийството на Ганчо Въчков- Ганеца. Той беше застрелян от служители на тогавашния специализиран отряд за борба с тероризма при преследване през 1999 г.

През 2001 г. родителите на Ганеца завеждоха дело пред ЕСПЧ за нарушение на чл. 2 и чл.13 (за ефективни правни средства за защита). Съдът уважи твърденията за нарушение на член 2 в два аспекта – за използвана сила и огнестрелно оръжие от страна на полицията без това да е крайно необходимо, както и за неадекватни действия от страна на съдебната власт по време на разследването.

В делото "Въчкови" ЕСПЧ подчертава, че не важи ал. 2 на чл.2, където се оправдава "абсолютна необходимост" от употребяване на сила. Заради това органите на реда, не са имали право да упражнят насилие, а още по-малко да отнемат живот.

По дело "Въчкови" България трябва да изплати общо 33 605 евро на родителите на Ганеца.

За 2008 г. държавата е изплатила общо 1.7 млн. лв. на жалбоподатели като присъдени от ЕСПЧ обезщетения. В началото на 2010 г. общата сума за обезщетения по делата срещу държавата от началото на мандата на кабинета "Борисов" надхвърляше 950 хил. евро. През годината правителството на няколко пъти обявяваше решението да изплати суми по обезщетения. В края на юни пресцентърът на кабинета съобщи, че ще изплати още 300 000 евро по седем успешни жалби срещу България.

Прокурорското дело

В обществото битува представата, че Съдът в Страсбург защитава само циганите и престъпниците и държавата трябва да изплаща обезщетения с пари от бюджета само на тях. Въпреки че в действителност за завеждат и такива дела, тези две групи не са единствените, които търсят обезщетение от България чрез ЕСПЧ.

Все пак има случаи, в които са нарушени правата, и в частност правото на живот и на държавни служители. Известен случай е убийството на прокурора Николай Колев, чиито извършител все още е неизвестен.

Съпругата на Колев е убедена, че извършителят и поръчителите се укриват от държавата, като обвинява бившия главен прокурор Никола Филчев в намеса в процеса.

Освен това семейството на прокурор Колев съди държавата заради неправомерно задържане на прокурора, а след смъртта му в бездействие в разследването на случая.

Оплакванията на Колеви са представени пред ЕСПЧ на основание чл. 2 и чл. 5 (за право на свобода и сигурност). Съдът установява нарушения и по двата члена, като нарушението според член 2 се състои "в това, че разследването на убийството на г-н Колев е било неефективно и му е липсвала необходимата независимост". ЕСПЧ присъжда на жалбоподателите обезщетение от 35 280 евро.

С това дело Съдът в Страсбург за пореден път обърна внимание на България, че е необходима по-активна работа на държавните власти за спазване на правото на живот.

Ефективното и бързо разследване на случаите, свързани с насилствена смърт, може да предотврати бъдещи дела срещу България, и присъжданите обезщетения за сметката на данъкоплатците.