Сигурно на всеки се е случвало въпреки прекрасните отношения с половинката изведнъж да му се прииска поне малко повече свобода, поне за кратко. Няма място за паника, нито дори да си помислите, че нещо е започнало да куца във връзката ви – това се случва във всяка двойка.
Най-често критичните точки къде свършва “ние” и започва “аз”. Всички специалисти са единодушни –не е нужно двамата да са в една лодка, а двете лодки да вървят заедно, в една посока”.
Личното (физическо и емоционално) пространство е необходимост за всеки човек
Ако двама души смятат, че всички техни нужди преминават през другия, тяхната връзка е обречена. Ако всеки един има своите приятели – кръга, в който също се чувства на място, всичко е наред. Така ще имате и повече неща да споделяте един с друг, да разговаряте. Другият също трябва да има място в този кръг, но не изцяло и не винаги.
Как обаче нещо такова се случва в реалния живот. Времето заедно и времето за всеки един поотделно трябва да бъде “по взаимно споразумение”. То не може да се отвоюва въпреки (не)желанието на другия. Ако второто се случи, това ще породи онези усещанията, които “убиват” връзката – несигурност, ревност, лпса на доверие. Правилното решение идва, когато двамата осъзнават нуждите – своите и на другия и правят съответните компромиси.
Подбирайте правилната дума
Използвайте директно думата “аз”, а не “ти”. Обяснението е пътя към компромиса. Така другият ще се почувства спокоен, защото знае какво искате, а няма да е несигурен, защото не знае “какво да мисли”. Постепенно той/тя ще може да свикне, че имате нужда от време за себе си и това няма да го/я кара да се чувства пренебрегнат(а).
Разбира се, че компромисът не е просто нещо, но пък не е непостижимо. В крайна сметка всеки има нужда от своето пространство – така стоят нещата и това не можем да го променим. Мярката и количеството е съвсем друг въпрос – той е индивидуален и се решава във всяка връзка поотделно.
Когато някой има нужда от нещо, той логично се опитва да го постигне. И ако другият го ограничава, това само води до раздалечаване.
Във всяка връзка единият е по-малко склонен да се афектира. Ако той се научи да подхожда към конфликтните точки с повече внимание, но все пак достатъчно директно, това само ще помогне. Търсете допирните точки, а не местата, където се разминавате.
Признавайте нуждите на другия
Много двойки смятат, че трябва да имат еднакви нужди и желания. Напротив – колкото по-бързо осъзнаете, че всеки има свои, толкова по-добър е шансът да създадете здрава и успешна връзка.
С течение на времето, прекарано заедно, повечето хора се научават да “четат” мислите на партньора си. Езикът на тялото е също толкова точен колкото са думите. Просто и в двата случая търсете мотивите за поведението, а не се афектирайте от емоционалния подход.
Ако пренебрегвате сигналите от своя партньор, че има нужда от време за себе си, не показвате, че го обичате, а че не го разбирате и не уважавате желанията му.
По-добре 3 стъпки назад, отколкото 2 напред
Когато усещате, че другият се отдалечава, агресивността е най-лошия изход. Може (макар и не винаги) да помогне разговорът. Трябва обаче да подберете точното време и място. Желязото се кове, докато е горещо, но се ползва, когато е студено. Затова изберете момента, когато и двамата сте спокойни и можете правилно да претегляте думите. Това е пътят към успеха.
Ако имате нужда от време за себе си...
• Подбирайте добре думите, както и времето да ги кажете.
• Обяснете на другия, че не искате да го отхвърляте, а имате нужда да направите нещо за себе си – за същия човек, който той/тя обича.
• Кажете точно от какво се нуждаете, а не какво другият прави погрешно.
• Когато сте заедно, давайте на другия вниманието, от което той се нуждае и търси.
Ако вие търсите повече близост...
• Дайте си сметка защо имате нужда от нея. Мотивът сигурно ще отговори на въпроса дали всъщност искате да получавате или да давате.
• Научете се да “четете” жестовете на другия. Иска ли той да получава и готов ли е да дава същото в замяна.
• Научете се да отстъпвате – понякога това е начинът и другият да поиска близост.