Почти финално: Лични пенсии стават общи

Правителството няма да се откаже от идеята за прехвърляне на парите от личните сметки в професионалните пенсионни фондове към Националния осигурителен институт (НОИ). Още в петък вечерта в предаването "Панорама" на БНТ премиерът Бойко Борисов преповтори аргументите си, че след като не са натрупани достатъчно пари да се изплащат ранни пенсии на категорийните работници, вариантът е тези средства да минат на управление от държавата.

Той не показа да е чул нито едно от предупрежденията на бизнеса, фондовете и финансистите за рисковете от подобно упражнение. Нито даде гаранции как точно НОИ ще управлява по-успешно тези пари. Идеята вече е вписана и в проекта за промени в Кодекса за социално осигуряване (КСО), който също в петък вечерта е бил разпратен до работодателските организации и с който "Дневник" разполага.

Според предложенията от 1 януари 2011 г. професионалните пенсионни фондове спират да съществуват, а активите им ще се прехвърлят в общ фонд "Ранна пенсия", който ще е част от НОИ. От професионалните схеми в него ще влязат около 500 млн. лв. под формата акции, облигации, ДЦК, банкови депозити.

В новия фонд вече няма да има лични сметки, а всички пари ще са събрани заедно и ще се използват за плащане на ранни пенсии на работещите при тежки условия на труд, докато навършат общата пенсионна възраст. След това ранните пенсии спират и започват стандартните. Практически това означава, че някой от осигуряваните досега работници може да получава по-ниска пенсия, отколкото би му гарантирала личната сметка, а други - с недостатъчно вноски през годините, ще получат по-висока.

В кодекса има и други поправки, с които се прави опит да се намалят разходите за социални плащания на НОИ още от 2011г. В КСО вече е записано договореното увеличаване на стажа от 2015 г., има ограничение за пенсионирането преди достигане на необходимите години трудова дейност, отпада разсроченото купуване на точки, намаляват се обезщетенията за трудови злополуки и заболявания.

Управителят на НОИ Христина Митрева отказа да коментира промените преди пресконференция със социалния министър Тотю Младенов в понеделник. В текстовете прави впечатление липсата на увеличение на пенсионните вноски с 1.8 процентни пункта за 2011, което беше постигнатият преди десет дни компромисен вариант за техния ръст. Митрева обаче уточни пред "Дневник", че тези промени са вписани в закона за бюджета на държавното обществено осигуряване.

Докато "Дневник" търсеше коментари по поправките в КСО, някои допуснаха, че е възможно увеличението на осигуровката за пенсия да отпадне, след като лекарският съюз е скъсал споразумението, и това може би ще означава по-малко пари за здравеопазване. Дори и със запазването на увеличението на вноската с 1.8 %, не е гарантирано, че НОИ ще има всички необходими пари за плащания догодина.

Преди десетина дни финансовият министър Симеон Дянков заяви, че ако от 2011 г. не започне плащане на ранните пенсии само с парите на професионалните фондове и осигуровките се увеличат едва с 1.8%, в НОИ няма да достигат още 36 млн. лв. Не е ясно откъде институтът ще намери сега средства за ранните пенсии, след като те пак няма да се плащат от фондовете догодина. Липсват и публични данни колко точно души ще се пенсионират предсрочно през 2011 г. и колко пари трябват за тях. Бъдещият държавен фонд "Ранна пенсия" ще започне да плаща през 2012 г. П

ред БНР в неделя Митрева увери, че парите от него ще се използват само за ранни пенсии и няма да се отклоняват за други плащания от НОИ. Според нея институцията има капацитета и опита да управлява средствата.

В понеделник поправките в социалния кодекс трябва да се обсъждат и в тристранния съвет, но дали той ще се случи не е ясно, защото работодателите обявиха, че няма да участват в него. Техните аргументи са, че проектът им е изпратен твърде късно. Той е подписан от премиера и най-вероятно това ще е финалният вариант, който ще влезе в Министерския съвет в сряда, а след като се приеме там, ще бъде внесен в парламента.

Представители на пенсионните компании отказаха коментар, като обясниха, че все още не са се запознали с проекта. "Говорим за отложени реформи, дори самият проект няма мотиви защо се приема, мотивите към него са преразказ на съдържанието му", каза председателят на Асоциацията на индустриалния капитал Васил Велев. По време на инспекция в ПАВЕЦ "Чаира"Не е добра идея индивидуалните партиди да се изсипват в един общ кюп, от който да се изплащат пенсиите.

Това трябва да си останат индивидуални партиди, които да се наследяват от наследниците на осигуряващите се и в крайна сметка да съответстват на това кой колко пари е внасял." Според него изплащане на пенсии от професионалните фондове не трябва да се отлага, а държавата ясно да реши колко ще доплаща. Професионалните фондове могат да плащат на база вноски от 2000 г. насам, но преди това парите за ранна пенсия са събирани от НОИ.

Проектът засяга и увеличение на стажа за пенсия, но по предложенията на синдикатите – от 1 януари 2015 г. той ще се увеличава с по четири месеца всяка година, докато стане 37 години за жените и 40 за мъжете. Оттогава ще започне и увеличение на стажа за военните, полицаите и служителите от ДАНС – също с по 4 месеца, докато се стигне до 28 години стаж. Председателят на Българската стопанска камара Божидар Данев заяви пред "Дневник", че това е единственото от предложенията на работодателските организации, което е вкарано в проекта, но нито едно от другите им искания не е взето под внимание.

Юристи обясниха пред "Дневник", че много от разпоредбите на проекта на практика увеличават възрастта за пенсиониране и намаляват срочните пенсии на работещите при първа и втора категория труд. Предложенията предвиждат формално до 1 януари 2015 г. да няма увеличение на стажа, а до 2024 г. възрастта за пенсия да не се променя. От следващата година обаче хората ще могат да се пенсионират само ако не им достигат най-много две години стаж вместо сегашните пет.

Отпада и възможността купуването на нужния стаж (точки за пенсия) да се прави разсрочено. Заедно с това се премахва и точковата система, която досега се използваше за пенсионирането – сборът от навършени години и години стаж. От 1 януари хората ще могат да се пенсионират само ако имат възрастта (60 години за жените и 63 за мъжете) и отделно от нея годините трудов стаж. С точковата система досега високата възраст понякога компенсираше недостатъчния стаж, но с промените това вече няма да може да се прави.

По същия начин е възможно да се увеличи възрастта за пенсиониране и за работещите при тежки условия (I и II категория труд). За тях се запазва възможността те да се пенсионират предсрочно при 10 години работа в I категория и 15 години във II, но отново отпада изискването за брой точки. От НОИ обаче ще спестяват пари и по друг начин – ранните пенсии ще се намаляват с по 0.15% за всеки месец, недостигащ до общата пенсионна възраст. Тоест, ако човек се е пенсионирал на 55 години и до общата възраст му остават 96 месеца, срочната му пенсия ще бъде намалена с общо 14.4%.

Аналогично, ако някой не се е пенсионирал предсрочно, но е имал право на това, ще му се плаща добавка към нормалната пенсия от 0.15% за всеки месец, изминал, след като е навършил възрастта за ранна пенсия.

Проектът предвижда и начин за намаляване на обезщетения при трудови злополуки и професионални болести – за самоосигуряващите се например те ще се плащат на база вноските за 12 месеца назад вместо за шест, както е сега. За хората, които са с прекратен трудов договор, обезщетение за професионално заболяване ще се плаща, ако то е настъпило до 30 дни след напускането на работа, а не до два месеца. Освен това максималният срок за получаването му ще е 30 календарни дни при сегашните 75 дни.


Прехвърлянето на средствата от частните пенсионни фондове към НОИ няма как да се случи, защото е противоконституционно, заяви лидерът на ДСБ Иван Костов пред БНР. "Това не са пари на държавата, това са пари, внесени от работодателите. Държавата не внася пари за професионални пенсионни фондове на магистратите, полицаите, следователите", отбеляза той. Костов посочи, че това са средства, дадени по силата на договори от работниците на пенсионни фондове и "никой не може да влезе в тези частни отношения". Лидерът на ДСБ призова да не се спекулира с това, че вноската за пенсия се увеличава само с 1.8%, тъй като на практика парите, които ще плащат работодателите и самоосигуряващите се, ще са с 10-11% повече. Ако един работодател е внасял 10 хил. лв. за осигуряване на своите работници, сега ще трябва да внася 12 хил., а това е сериозно увеличение, допълни той.