Борисов не може да отлага трудното

Първан Симеонов е политолог. Докторант в Софийския университет. Работил е като изследовател в различни научни области, консултант в предизборни кампании, журналист. Част е от института за социални ценности и структури „Иван Хаджийски”. Отскоро е директор в „ББСС Галъп интернешънъл”

Ще "изкара" ли правителството на Борисов пълен мандат?

По-интересното в случая е доколко Борисов може да отлага трудното. Защото и беглият поглед показва, че страната ни се нуждае от решителност в реформирането на различни сектори. А това винаги е трудно, защото по правило означава нарушаване нa интереси на едни или други групи, означава намаляване на харченето за едни или други съсловия, означава опасност за едни или други рейтинги. Отлагането на трудното и заменянето му с производство на медийни сюжети печели време. То печели време за управляващите, но не и за страната ни. „Изкарването на мандат” е свързано и със способността на Бойко Борисов да взема здравословна дистанция от делата на подопечните си министри и партия.

Ако неговият публичен образ продължава да не понася сериозни загуби от иначе сериозните пробойни в управлението, можем да очакваме, че политическото време на това управление няма да е кратко. В този смисъл с нетърпение очаквам да получим социологическия обзор на настоящия месец, за да видим как действа видимото повишаване на политическото напрежение. Но – във всеки случай – разговорът за трудното е разговор по същество. Другото е разговор по процедурата – кой има апартамент, кой е гей, какво ще направят партиите, които подкрепят ГЕРБ и т.н. И е важно да се питаме какво следва за всички нас, а не какво следва за Бойко Борисов.

Кои са успешните ходове за Борисов, след като рейтингът му е намалял наполовина за първите 15 месеца?  

Рейтингът му обаче остава твърдо в положителната част на скалата. Това означава, че доверието към него решително превъзхожда недоверието. За 15 месеца закономерно е спаднал от +52 на +23, но за аналогичен период Сакскобургготски например се е „свлякъл” от +62 на +2. Станишев пък е почнал от далеч по-ниското +12, за да бъде в края на 15-ия месец на още по-ниското -29.

Плавното спадане на рейтинг при Борисов не е новина, то е закономерно и наподобява плавното падане на рейтинга при Костов. Но както може и да се очаква, рейтингът на правителството на Борисов е видимо под рейтинга на самия Борисов. Ето че отново се връщаме на въпроса какво ще предпочете Борисов – да върши трудното или да продължава отлагането. Защото в нашата политическа система има и възможност за медийно присъствие във властта без главоболията на ежедневните политики. И такава възможност се открива идната есен.

Допускате ли сценарий, при който Цветан Цветанов става най-ключовата фигура в ГЕРБ?

Той и сега е ключова фигура в ГЕРБ. Нещо повече – той олицетворява една от двете „свещените крави”"">Първата „свещена крава” стои неубедително. Образът на министър Цветанов се свързва с втората. И тъкмо затова е интересно как на ниво масово съзнание се възприема случващото се с този политик. Това ще покажат данните в началото на идния месец.

Казано с усмивка, ако е бил ключова фигура, в момента Цветанов е три пъти по-ключов. Защото на него в голяма степен се крепи масовото обаяние на това управление. Ако тъкмо стожерът на морала бива обвиняван в неморалност, на познатия на управляващите футболен език, това си е опит за подсичане на опорния крак на това управление.

Възможно ли е бъдещ президентски проект да се окаже фактор на политическата сцена? Каква е вашата прогноза за реализацията на подобен проект? Кой е най-удобният момент за президента да обяви проекта си? 

На мен ми се струва, че този проект, ако ще го има, е пренòсен, предържан. Но в същото време трудно ми е да си представя как иначе би могло да се случи – при действащ президент с ограничен периметър за политически маневри и трупане на актив. Така подобен проект влиза в патова ситуация – виждаме един Първанов, който се стреми да има мнение по всичко случващо се, но е ограничен от предписанията на сегашната си роля.

Ако има такова политическо предприятие, то Първанов ще заприлича на съдия, който от безпристрастната си роля, трябва изведнъж да се превърне в капитан на отбор на терена. Но в последните години хората у нас явно предпочитат играчи, които до този момент въобще не са били в играта. А Първанов не е такъв. Неговият образ носи всичките негативи на тази игра, ако и привидно да не е ритал топката.

Ако скоро ще обявява проект, Първанов вече не може да избяга от предизборното бързане, т.е. начинанието му би носило белега на предизборност. А това е пасив. Тогава идват и въпросите за лицата. Защото срещу една силно оличностена политика няма как да не излезеш с убедителни лица. Пита се откъде евентуален нов проект ще ги вземе или кога ще има време да ги произведе.

Има ли траен отлив от формациите с екстремна и националистическа риторика? Отиват ли Атака и РЗС в историята след присъствието си в това НС? 

Не мога да се наема с такава прогноза. Чудя се дали не се създава поле за нова екстремна реторика.