ЕС слага пояс на еврото, мисли да замразява членство

Лидерите на Европа сложиха спасителен пояс на еврото, приемайки да бъде създаден постоянен механизъм, чрез който страните от еврозоната да си помагат при финансови затруднения. 

В момента такъв механизъм съществува за Гърция и в него с държавни гаранции участват страните от еврозоната (440 млн. евро), Европейската комисия (60 млн. евро) и Международният валутен фонд. Чрез тях изпадналата във финансов колапс Атина може да намери заеми при по-добри условия, за да плаща на кредиторите си и да избегне държавния фалит.

Дали постоянният фонд ще има същата структура, ще стане ясно през декември, когато Европейската комисия ще предложи неговата рамка и механизъм за работа. Засега фондът ще бъде на разположение само на 16-те страни от еврозоната.

"Подкрепихме солиден пакт за укрепване на еврото. Това е едно от най-важните решения, които сме вземали в последно време", заяви триумфално президентът на Съвета на ЕС Херман ван Ромпой. 

Създаването на механизма изисква частичен ремонт на Лисабонския договор - европейската конституция, която влезе в сила преди едва 11 месеца. Промяната се прави по настояване на Германия, чието вътрешно законодателство не позволява да се предоставя помощ на държави от еврозоната, тъй като такова изискване е записано и в Договора. 

На Ван Ромпой е възложено за 40 дни да намери начин как да се направи промяна, без да се налага повторна ратификация на Лисабонския договор. Нова ратификация на договора се смята за обречена поради засилващия се от кризата евроскептицизъм в Европа.  

Ван Ромпой загатна, че има идея за ускорена процедура, която да позволи ремонтът да бъде завършен в 27-те държави до средата на 2013 г., но не разкри повече подробности.

Българското законодателство предвижда ратификациите на основните европейски договори да се правят от Народното събрание, без да се свиква референдум. 

Лидерите одобриха пакета правила, който предвижда в ЕС да се създаде нов механизъм за финансов надзор. Чрез него ще се следят по-отблизо финансите на страните членки и конкурентността на икономиките им, ще се изисква придържане към по-строга бюджетна политика.  

С промени по Пакта за стабилност и растеж, по който се управлява еврозоната, се въвеждат наказания на по-ранен етап от разкриване на отклоненията.  Една от новостите е, че при  прекомерен дефицит (над 3% от БВП) държавата ще внася гаранция в размер на 0,2 % от БВП, а ако не успее да преодолее дефицита в срок, гаранцията става глоба. 

При повторна процедура за свръхдефицит глобата ще се налага автоматично, освен ако мнозинството от страните членки не гласуват тя да бъде опростена. 

Ще бъде създадена и нова наказателна процедура за прекомерни бюджетни дисбаланси, предвиждаща санкции при надхвърляне на държавния дълг над 60% от БВП.  

Тези мерки, които на първо време ще важат само за еврозоната, могат да се предложат и на останалите членки на ЕС на доброволен принцип. Според експертите така ще се избегне допълнително задълбочаване на разделението между страните, използващи еврото и останалите, за които няма да важат новите правила за управление на европейската икономика.

България може да избира дали да спазва новите правила. От една страна въприемането им ще направи по-ясна перспективата за влизането на страната в еврозоната. От друга - ще  ограничи възможностите за маневреност при управлението на икономиката и финансите. 

Допълнително има риск, ако надвишим бюджетния дефицит над прага от 3%, а по последни данни той е 4,7% за 2009 г., да бъдем санкционирани. 

Оставането на България извън новите механизми обаче ще накърни репутацията й и  ще отреже достъпа до евтини кредити и до европейския антикризисен фонд.