Безплодните усилия за спасяването на еврозоната

За тези, които помнят неуспешните опити от 1961 г. и 1967 г. да се предотврати девалвацията на британския стерлинг, серията от кризи, съпътстващи еврото, са смущаващо познати, пише анализаторът Самюъл Бритън в коментар за Financial Times.

Първо се наблюдава неочакван срив в доверието. Следват серия спасителни операции, обикновено под формата на международни гаранции от един или друг вид.

Те са подкрепени от вътрешни рестриктивни мерки, които водят до рецесия. След известно време финансовият натиск намалява и всичко се връща почти до нормалното си състояние. Но след това, когато вниманието на мнозинството е приспано, идва нова криза, нов кръг от международни спасителни гаранции и нов кръг рестриктивни мерки у дома.

И това продължава, докато усилията за спасяване на съответната валута не бъдат прекратени и не се постигне политическо споразумение.

Тъй като страните от еврозоната са изоставили националните си валути, натискът се усеща в нарастващите спредове между германските облигации и облигациите от страните в периферията на еврозоната.

Серията спасителни операции вече е започнала и еврото е обявено за „спасено“. Може да се отгатне останалата част от историята. Разпадът вероятно ще е комплексен процес и ще е нужно време, за да стане ясно дали ще има връщане към националните валути или ще бъдат обособени две или три приемни мини-евро зони.

Всъщност поставените от Берлин неизпълнимо тежки фискални условия подсказват въпроса дали германците наистина искат еврото да продължи да съществува в сегашния си вид.

Не е изключително дълбоко съждение, че ако една страна напусне еврозоната, прожекторите незабавно ще се насочат към следващата най-уязвима от останалите.