В момента няма връзка с този свят

"Няма идеална работа. Рядкост е да попаднеш на такава работа, на която да ходиш всеки ден с удоволствие. Помнете, че почти всички сме наемници и това е начин да изкарваш парички за сметките. В крайна сметка това са едни 40 часа на седмица и толкова". Специалистът по човешки ресурси разяснява вижданията си за работния пазар на група от двайсетина студенти 1-2 курс в една 

Инфографика

Карта на университетите в България

Увеличаване

от залите на СУ. Срещата се нарича "какво очакват работодателите" и очевидно е първи сблъсък с подобна реалност за доста от младежите в залата. "Всички имате CV, нали", пита водещият и се вдигат едва две-три ръце.

Българските работодатели надали очакват точно хора, които да отиват на работа с единствената цел да отхвърлят 40 часа на седмица. Българските студенти пък надали искат да попаднат на работа, където няма да се развиват и от която ще чакат да си тръгнат по-бързо. И едните, и другите обаче продължават да не получават онова, което искат, и фирмите за подбор на персонал просто констатират това. Тази седмица излезе официалният рейтингна българските висши училища, в който има една фрапираща статистика - под 1/5 от завършващите в България се реализират по специалността си. Това на практика обезсмисля българското висше образование. Повечето студенти са концентрирани в няколко специалности, които наводняват пазара с висшисти, без да има поле за 

Инфографика

Увеличаване

работа. На първо място по реализация на студентите е Американският университет в Благоевград (виж таблицата), който едва ли може да се приема като солидна част от българската образователна система. Висшите училища с качествена научна продукция се броят на пръсти - само 7 от общо 51 университета имат индекс на цитируемост по-висок от 10, при скала от 0 до 100.

Икономическият растеж е заложник и на висшето образование. Трябва ли някой да бие тъпан на площада и за това?

9 ное 2007Разбираемо е тогава, че според рейтинга работодателите не свързват университетите с някаква форма на престиж. Анализ на Българската стопанска камара, представен миналата седмица, показа, че качеството на работната сила спада през последните години именно заради нивото на образованието. Очевидно е, че университети и бизнес все така си говорят трудно, рядко и без особен интерес, което вреди и на двете страни дългосрочно. С две думи - нищо ново. Къде и защо обаче се къса връзката между бизнеса и висшето образование? Да чуем първо и двете страни.

Застинали в миналото

"Студентите, които излизат на пазара на труда, са неподготвени, а в голямата си част и неграмотни", категорична е Снежана Райкинска, изпълнителен директор на специализираната агенция за подбор в IT сектора "Булуърк". По думите й за 90 процента от хората, които излизат на пазара, бъдещите работодатели трябва да инвестират между 9 месеца и 1 година за скъпи обучения. Стига се и дотам университетът и дипломата да не играят особена роля при подбора на нови служители - просто защото бизнесът знае, че те не отразяват реално качествата и подготовката на кандидата. Причините според Райкинска се крият от една страна в ниското ниво на средното образование. В университетите, от друга страна, се преподават неща, които не са свързани с реалния бизнес, езиковата подготовка е слаба, а материалната база – остаряла.

Връзката между университетите и работодателите е заложена като условие още в документите за интеграция на България в ЕС, твърди политологът от Нов български университет Иван Начев. "Идеята е промяната в самата образователна система да бъде свързана с това какви кадри са необходими на българската икономика", припомня Начев. Според него обаче университетите са се откъснали от необходимостите на бизнеса, заради което и частният сектор не може да използва инструменти като стипендии и договори за стажове. Ако се вслушаме в мненията на завършили студенти, там намираме и друга причина за ниското ниво на образование - отношението на някои от професорите. "Голяма част от преподавателите са написали един учебник в най-добрия случай през 1991 г. и дотам спира и развитието им", смята абсолвент на УНСС, който работи в сферата на финансите. По думите му те ползват преподаването не за да учат студентите на нещо, а за да си продават учебника. Като се добавят и вече фолклорните препоръки за предпочитани марка алкохол, и малкото ентусиазъм на студентите се губи някъде към края на първата сесия. А това рефлектира и върху добрите преподаватели, които имат желание да развиват някакви умения у студентите си, но често срещат единствено апатия.

Няма кой да мисли за утре

"Университетите се движат бавно и са свикнали на едно сигурно, макар и ограничено, (държавно) финансиране", съгласява се ректорът на Софийския университет проф. Иван Илчев. Той обаче хвърля повечето вина върху отсрещната страна. "Само аз като ректор съм организирал около 6-7 срещи с бизнеса, от които нищо не излезе", казва Илчев. По думите му фирмите в България страдат от няколко много сериозни недостатъка. Първо - не знаят какви специалисти ще им трябват след шест-седем години (колкото е необходимо да излязат първите кадри на една нова специалност например), нито имат интерес към курсове за допълнителна квалификация на служителите си. Още по-лошо е положението с научните изследвания, които рядко привличат интереса на частния сектор.
"Връзката между бизнеса и висшето образование понякога се губи, защото всеки си гледа в своята чиния", смята доц. д-р Драгомир Бояджиев, преподавател в УНСС и основател на DB Interconsult. Според него образованието е откъснато от практиката, а бизнесът вади на преден план единствено ежедневните си нужди без да има стратегия как ще се развива.

Факт е, че няма нито една финансирана от бизнеса програма в български университет. Единствената българска компания, за която Илчев пък се сети да е търсила изследователска помощ в СУ (най-напред в класацията по научна продукция), е фирма за дограма.