Властта пробва неуморно въвеждането на извънредно законодателство

Управлението на ГЕРБ все по-често опитва да прокара извънредно законодателство. Тенденцията е тревожна, защото се лансират идеи, свързани с ограничаване на човешки права и с правото на собственост, нарушават се правилата на конкуренцията и свободната инициатива.

И предишни управления са имали подобни тежнения, заради които България дори е осъждана в Страсбург. Но ГЕРБ задмина предшествениците си в прокарването на правила, които са отвъд законността,

конституцията и международните документи и договори

Тази власт създава законодателни абсурди най-често под предлог, че се опитва да повишава събираемостта на данъци и дългове, за да пълни хазната. Така се пръкна идеята да се въведе правило в закона, според което техническият преглед за лек автомобил да бъде невъзможен, ако собственикът му има неплатени местни данъци и такси. 

Нищо, че конституцията и законите ясно са разписали как се определят и прибират данъци. Предвидени са и специални институции за това, дори има възможност за принудително събиране. Но понеже на чиновниците не им се занимава, управниците изведнъж решиха да ползват извънредно законодателство. А така

ще се отнеме правото на хората да ползват своя собственост

Само преди няколко месеца управниците ни искаха и да се забрани пътуването в чужбина за хора, които дължат здравни осигуровки. Пак те лансираха и противоконституционната идея заради неплатени вноски администрацията да отказва услуги.

Все в раздела "извънредност" попадат и законодателните идеи за промени, които дават възможност за двойно скачане на данък сгради и такса смет. Както и въвеждането на т.нар. данък лукс, който на практика ще удари много нелуксозни имоти.

Или да вземем още по-пресен пример. Той се роди само преди няколко дни, когато с промени в Наказателния кодекс правителството фактически предложи въвеждането на своеобразна цензура, прокарвайки

уж безобидни поправки в НК

Мракобесната промяна е формално обвързана с рамково решение на Европейския съвет срещу определени форми и прояви на расизъм и ксенофобия.

В момента до 4 години затвор се предвижда за онзи, който чрез слово, печат, електронни информационни системи или по друг начин проповядва расова, национална или етническа вражда или подбужда към расова дискриминация. Сега кабинетът изненадващо предлага към тези прегрешения да се включат и "всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор".

Като се прочетат конституцията и Законът за защита от дискриминация, се вижда, че вече е опасно да се пише за политическата принадлежност, лично или обществено положение, възраст, сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние. 

На практика това означава, че ако вестник публикува нещо критично за управляващите, те могат да се засегнат и да искат съд и наказателна отговорност. Същото се отнася и за хора, които могат да се засегнат на сексуална ориентация, на бедни и богати или на семейни и разведени.

Определено към извънредното законодателство спада и идеята на управляващите за създаване на специализирани съдилища за делата срещу организираната престъпност. Притеснителни са самите аргументи за тяхното създаване. Първо, защото се отделят едни дела - за организирана престъпност и корупция, като по-важни, а други - като

убийствата и изнасилванията стават по-маловажни

Управляващите обясняват, че и сега Софийски градски съд гледа делата срещу хората с имунитет. И това не означавало извънредност. Но в идеята има нещо съвсем различно. Защото СГС е един от 28-те окръжни съдилища без извънредни правомощия или правила. А ГЕРБ замислят друго - създават структура извън естествената подредба на правосъдието в България. Предвижда се тази структура да работи и по правила, различни от действащите в останалите съдилища.

Същото е положението и около новия закон за отнемане на имуществото, придобито от престъпна дейност. Той предвижда т.нар. гражданска конфискация, което означава да се отнема имущество, без да е влязла в сила присъда по наказателно дело.

В този дух са и промените в Наказателно-процесуалния кодекс, които предвидиха възможност за издаването на присъди само по тайни доказателства - например анонимен свидетел плюс доказателства от прилагането на специални разузнавателни средства.

Крайно прозвуча и идеята, възприета като национализация на честните професионални фондове. До това не се стигна, но бе направен опит. Смущаващо бе предупреждението на премиера Бойко Борисов за възможна национализация на електроразпределителните дружества, при положение че са частна собственост. При това във време, когато чуждите инвеститори очевидно са забравили къде се намира България.

Подобен извънреден подход може да се открие и в измененията и допълненията в Закона за опазване на земеделските земи. За много юристи той въвежда недопустимо ограничаване на правото на собственост на българските граждани. 

Според проекта всички решения за промяна на предназначението на една земеделска земя губят автоматично правна сила, ако в 2-годишен срок от акта за промяна не е поискано издаването на строително разрешение или в 3-годишен срок не е започнало строителство. И никакво значение няма, че много собственици на такива земи са минали през страшна битка с бюрокрацията и са променили статута, като са взели разрешения от кого ли не - община, екоминистерство, здравно министерство, ВиК, енергоразпределение и т.н., и т.н.

Към всичко може да се прибави и парадоксът, че в нашата парламентарна република премиерът обещава от името на парламента приемането на закон, че и дори на цял пакет закони. 

Така министър-председателят Борисов гарантира, че депутатите от ГЕРБ ще подкрепят постигнатата договореност за пенсионната система. Но защо тогава в конституцията пише, чевсеки един от 240-те народни представители гласува самостоятелно и по съвест? В крайна сметка извънредното законодателство никъде в цивилизования свят не е донесло нещо добро. Нито за хората, нито за бизнеса, но и за самите му автори.