Кризата е унифицирала студентството, то вече не се държи като елит, смята социологът Живко Георгиев.
В двайсетте години на преход студентите продължават да са най-оптимистично настроената социална категория.
Сега също са такива, няма друга социална група, при която оптимистите постоянно да са повече от песимистите. Това е оптимизъм на волята и на жизнените стратегии. Студентите вярват, че могат и, че ще успеят да се преборят за своите идеали, мечти и цели, отбеляза експертът.
Според Георгиев масовият български студент прави избора си в рамките на достъпните дестинации, там където разчетите по евентуалните разходи за следването са поносими за домакинствата, а това би имало негативен ефект за университетите и за интелектуалния капацитет на нацията.
По неговите думи все повече ВУЗ-ове се превръщат в университети с регионален обхват, не се отварят към света, а напротив - развиват се по логика, която ги затваря в локални общности. Причината е в икономическите възможности на семействата, родителите и студентите.
Студентите от по-заможни семейства директно отиват да учат в чуждестранни университети, посочи социологът.
Много е висок процентът студенти, които не знаят защо са в университета. Там са единствено, за да получат някаква диплома. Така не се създават специалисти, коментира евродепутатът Ивайло Калфин, който е инициатор на проекта "Образователните програми и достъпа до пазара на труда в ЕС- шансове и предизвикателства пред българските студенти“.