Близо 2/3 от българите изразяват опасения, че изборните резултати могат да бъдат манипулирани, сочи проучване на НЦИОМ.
Тези опасения изказват предимно хора на възраст между 50 и 59 години – със средно образование, жители на малките градове и от политически апатични българи.
17% от интервюираните заявяват, че за тях е чиста загуба на време в почивния ден да ходят да гласуват.
Подчертана липса на интерес към гласуване се регистрира сред най-младите до 29 години, сред столичаните, сред най-богатите, но също и сред бедните, нискообразованите и ромите.
Общественото мнение е раздвоено по въпроса дали са защитени личните данни на избирателите.
Най-силно недоволстват от това, че личните им данни се излагат на публични места хората на възраст между 30 и 39 години, жителите на малките градове и негласуващите.
Гласуването по интернет пък става все по-приемливо за българите, показват резултатите от проучването.
35% от анкетираните биха гласували по електронен път, ако това бъде регламентирано със закон, 29% макар и да не са против, не биха се възползвали от подобна възможност, защото не ползват интернет.
Една четвърт заявяват, че предпочитат да дадат вота си в избирателна секция, а не да гласуват по интернет. Освен че става дума за навик, хората допускат, че електронното гласуване не е достатъчно защитено.
Идеята да се гласува по интернет е подкрепяна най-често от мъжете, от младите българи и от тези на средна възраст, от образованите, от хората със стандарт над средния, от жителите на столицата и на областните градове.
Привържениците на ГЕРБ и на "Синята коалиция" по-често от останалите одобряват интернет вота.
83% от българите твърдят, че при никакви обстоятелства не биха гласували срещу заплащане. Широко разпространената практика на продаване на гласове отключва логиката "след като всички го правят, защо и аз да не се възползвам", отчитат от НЦИОМ.