Депресията: женската версия

Според световната статистика 3/4 от страдащите от депресия са жени и само 1/4 са мъже. Може ли да се направи изводът, че депресията е женска болест? Не съвсем, но все пак е очевидно - жените са по-силно предразположени към нея.

Причините за депресията могат да бъдат разделени условно на две групи:
• ендогенни, т.е. вътрешни - обусловени от химията на главния мозък;
• екзогенни, т.е. външни – стрес, нервна преумора, травмираща ситуация.

Женската депресия за разлика от мъжката се развива по-бързо и в повече случаи се задълбочава. За това способстват няколко основни фактора:

1. Особеностите на обмяната на веществата

Хормоналният фон при жените се променя по-често и по-бързо, отколкото при мъжете. Разбира се, до голяма степен това е свързано с менструалния цикъл. А обменните процеси в организма не могат да не повлияят на обменните процеси в мозъка. Хормоналният фон може да стане причина за рязката смяна например на настроението по време на постменструалния синдром или причина за следродилната депресия.

2. Особеностите на женското възприемане на информацията

Мина времето, когато трябваше да се доказва, че женското мислене не е по-лошо от мъжкото, но е ясно, че то просто е различно. 
В какво се състои разликата? Сигналът в женския мозък преминава по-дълъг път, задействайки по-голямо количество мозъчни структури. А колкото по-голям е пътят, толкова по-голяма е и вероятността от изкривявания в него.

3. Особеностите на женските емоционални възприятия

Много жени имат проблем например с изразяването на гнева. От части вина за това имат и насложените социални норми: жената “не може” да бъде разгневена. Затова тя често “заменя” гнева си с обида, която обаче в много случаи се съпровожда с потиснатост, упреци и съжаление към самата себе си.

Жените реагират по-болезнено на проблемите в семейството, с децата, личните неприятности.
Проблемът на женската депресия се състои и в това, че тя се движи в затворен кръг. Процесът започва с промените в хормоналния фон, върху които може да се натрупа травмиращ жизнен епизод. След това се извършва обработката на информацията, при която е възможно да възникнат проблеми. А това на свой ред предизвиква промени в количеството хормони – и кръгът се затваря.

Как да открием депресията

Когато нищо не ви радва, имате понижено настроение и потиснато състояние, логично е да предположим, че се касае именно за депресия.
Но тази т.нар. явна депресия не е така опасна като маскираната.

Голямата отговорност в работата, ненормираното работно време , стремежът към кариера способстват за влошаване на съня, появата на болки в сърдечната област, постоянно поддържана температура. Всичко това са симптоми именно на маскираната депресия, при която на преден план излизат не пониженото настроение, а усещането за болка – в гърба, в краката, чести проблеми със стомаха.

Именно този тип депресивно състояние е характерно най-вече за жените: те по-често се грижат за здравето си и затова здравословните проблеми способстват за появата на силна тревога.

Според статистиката, около 30% от хората с признаци за соматични болести, които са потърсили помощ от специалист, страдат именно от маскирана депресия.

Как да различаваме депресията? 

Един от най-типичните симптоми на депресията е системното нарушаване на съня - трудности със заспиването, със събуждането, редовни кошмари, отвлечени мисли, които ни пречат да заспим или ни събуждат посред нощ.

Но това не означава, че при проблеми със съня, вие задължително страдате именно от депресия. Съществуват стресови ситуации, свързани с пренапрежение в нервната система, която след известно време се възстановява. Ако тези ситуации имат системен характер и намаляват качеството на живот (например продължават повече от 1 месец), трябва да им обърнете специално внимание и да се обърнете към специалист.

Въпросът кога в състояние на депресия да се потърси лекарска помощ е доста банален - както при всяко друго заболяване колкото по-рано, толкова по-добре.

За много от работещите хора е характерен астенодепресивния синдром – една от най-леките форми на депресията, възникваща поради постоянното претоварване на нервната система. Ако не се обърне внимание върху това, депресивните епизоди могат да станат по-дълги и по-чести. 

Терапията в този случай се състои от строг дневен режим, в който има предостатъчно време за отдих и физическа активност и приемането на витамини.

По-сложните случаи на депресия са свързани с промените в обменните процеси в главния мозък. За неговата почивка е необходимо удоволствие, а когато в организма се намалява производството на допамини (хормоните, отговорни за удоволствието), човек започва да търси развлечения във външния свят. В такъв случай рязко нараства рискът от зависимост – от информационна до алкохолна и наркотична. И както при всяка зависимост, необходима е все по-голяма доза. 

За такива състояния се изписват антидепресанти и седативни средства, но това невинаги едостатъчно. Трябва не само да се заглушат симптомите, но и човек да се научи да реагира правилно и вярно да оценява ситуацията, за да намали вероятността от депресия в бъдещето, т.е. налице е нужда от психотерапия.

За съжаление у нас депресията все още е често подценявано заболяване, а практиката показва, че тя е едно от онези състояния, които, ако останат нелекувани, сериозно намаляват качеството на живот.