Иде партия на арестантите

Някой ще помисли, че партия на домашните арестанти е каламбур, но това наистина се очертава като новата политическа сила. Повдигането на пластовете откри нов модел за канонизация на политически фигури.

Те преминават през процес на пиаризация с един основен пиар - правосъдната система. Ето как се продуцира нова политическа фигура у нас - моделът важи и за кмет, и за президент: неясна фигура с финансови възможности блесва спорадично, просто изпада пред прожекторите и името й става актуално в съвсем отрицателния смисъл. Това е новината - някой е арестуван. Първо полицията, после съдебната власт създават културни и политически архетипи.

Същият някой е лош или добър, има застъпници и обвинители в медиите. Но основният знак е, че тази фигура е важна Това разбират хората. Важността на една фигура още не я прави политическа. Но началото е поставено. Престоят в ареста е като училище за обществено значими личности.

Продължава няколко месеца, през които бъдещите арестант-политици се утвърждават като ъпиниън-мейкъри.

Следва ръкополагането за наистина пишман политици - пускането под домашен арест. В очите на електората това означава само едно - че държавата се огъва, слаба е и започва да бие отбой. Иди обяснявай, че домашен арест си е пак арест. Арест, ама домашен. Ето ви разликата - ако един арестант е в следствието, той няма достъп до нито една медия. Ако е у дома си, той дава пресконференции. А сега кажете, че двата ареста си приличат Разбира се, дори Ал Капоне е бил осъден за една счетоводителска небрежност. Но при щатския бос на мафията е имало основното - политическа воля. Днес се заявява такава - това е идеята за създаване на специализирания съд. Само че да имаш инструмент не означава, че ще го ползваш. Примерно вече две години виси въпросът защо МВР започна акциите си отдолу нагоре - Нагли - добре, Килъри - добре.

Но на фона на объркването на политика с бизнес и криминална икономика с правосъдна система имаше само един подход, за който още не е късно - калпавата ни Темида да бъде притисната и осведомена, че е под прицела на полицейските акции. Някак добронамерено и нежно се оказа, че имаме само един закопчан съдия за 5000 лева в провинцията, а в същото време всички обсъждат в колко апартамента живее вътрешният министър.

И днес никой журналист (няма повод) и никой полицай не смее да попита за къщите на съдиите и прокурорите. Бяла тишина - защо не бяха респектирани магистратите, които са нарицателни за корупция и се знаят от всички. Отговарят ни, че самите съдии един ден ще се досетят да си почистят къщичката. Но този отговор е наивен и наивността е най-малкият проблем. Така се заражда партията на домашните арестанти или на недовършената държавна битка с престъпността Така дори педофилът Кузов плаши, че ще се върне на бял кон и ще се кандидатира за президент. Не можеш да съдиш престъпник и да хабиш пари да го гониш, докато знаеш, че съдиите и прокурорите ни са малко на верев.

Така бавно и полека за две години тайните врагове на промяната станаха явни, силни и самоуверени. Те са бъдещите кандидат-кметове, те са някъде там, където се пече Анти ГЕРБ. Случи се това, което се нарича обратна държава - арестантите стават лидери. Те са резултатът от надеждата, че нещо се променя, но малко по-късно с демократична песен на уста същите герои на нашето време се втурват в политиката и се превръщат в алтернатива.

Мнозина се плашат от полицейската държава на Борисов.

А всъщност трябва да ги е страх от нежността, с която домашните арестанти се превръщат в партийни лидери. Все едно живеем в епохата на Георги Димитров. И доколкото е ясен електоралният ни субект - (всеки трети българин е склонен да гласува за когото му кажат и платят), то е ясно че това, което виждате по телевизията, са реални политически имена в листите за догодина. Както се казва - да ви пикам на демокрацията. Едно време не беше така.