България пак заплашена от санкции заради земеделието

тегната от примката на бюджетния дефицит, България може да се наложи да връща над 23 млн. евро заради несъответствие на системата й за контрол на земеделските помощи. Това става ясно от огласения в Брюксел годишен доклад на Европейската сметна палата за 2009 г.

Причина за европейския гняв този път е липсата на точни данни за земеделските площи и за добитъка, въз основа на които се отпускат преките плащания на фермерите. 

Системата, известна като ИСАК (Интегрирана система за администриране и контрол) е стара болежка за България. Страната ни все още не разполага с прецизни въздушни снимки на обработваемите земи и пасища.
Заради това Европейската комисия препоръча на правителството на тройната коалиция да направи план за отстраняване на недостатъците. Планът беше представен през юли 2009 г. от кабинета на ГЕРБ. 

Европейските одитори обаче отчитат забавяне на изпълнението, което било засечено по време на проверка от палатата в Генерална дирекция "Земеделие" на Европейската комисия. 

България е обещала до 2011 г. да набави въздушни снимки, покриващи цялата територия, да ги дигитализира, да работи повече с фермерите, за да им обясни как да попълват заявките за субсидии и да подобри проверките по места. 

Според Европейската комисия обаче изпълнението се бави, което застрашава правилното разходване на европейските средства. 

Като цяло палатата се съгласява, че още е рано да се оценява изпълнението на плана за действие, но предупреждава, че според указанията на комисията подобни недостатъци се санкционират с отнемане на 10% от средствата, които за България през миналата година са били 234 млн. евро.  

Дали и колко пари ще се връщат, ще стане ясно след извънредна проверка на Еврокомисията до края на 2010 г. 

Подобни проблеми са засечени и в Румъния. Двете най-нови членки са "главни герои" в частта на доклада, свързана със земеделските субсидии. 

Като цяло в ЕС през 2009 г. се отчитат повече грешки с преките плащания, които вече възлизат на 27% от всички средства.

Въпреки че се отчита сериозен спад, лидер в злоупотребите остават парите по кохезионните фондове, които са предназначени за стимулиране на най-бедните райони. 

Там има риск за неправилно харчене на 36% от европейските пари. Като цяло има доста грешки при плащанията, а системите за управление и контрол не са съвсем ефективни.

В доклада България се споменава на още две места. Едното при разходването на парите за Шенген, където са констатирани слабости при обществените поръчки. 

Вътрешният министър Цветан Цветанов съобщи преди месец, че мерките, свързани с Шенгенската информационна система, са изпълнени предсрочно и са усвоени всичките 161 млн. евро, предвидени за България. 

Според доклада макар проблемите да не са съществени, те изискват внимателно наблюдение. 

На България е изпратено предупреждение и във връзка с отчитането на ДДС, което се наблюдава от европейските одитори, тъй като е един от източниците за попълване на европейския бюджет.