Пресата на 10 ноември

И ГЕРБ успя да доведе ОЛАФ във фонд "Земеделие", съобщава „Сега”. Европейската служба за борба с измамите (ОЛАФ) е стартирала нова проверка за конфликт на интереси в Държавния фонд "Земеделие" и има реална опасност да се стигне до спиране на европари, пояснява вестникът, който цитира представители на "Синята коалиция". Сините са категорични, че има сделка между ГЕРБ и хората на Доган за връщането на кадри на ДПС на ключови позиции във фонда и незабавно поискаха оставката на аграрния министър Мирослав Найденов.Преди 2 години след разкрития на ОЛАФ Брюксел замрази парите по земеделската програма САПАРД. Тогава бяха засечени фалшиви оферти - стари машини бяха представяни за нови. По същото време ЕК спря и парите за пътища заради конфликт на интереси в пътния фонд. Като най-отявлен конфликт на интереси сините сочат ситуацията с аграрния зам.-министър Светлана Боянова. Тя отговаря за наредбите, по които се одобряват проектите по Програмата за развитие на селските райони. Сините искат оставката на Мирослав Найденов за това, че е поверил ключови програми в земеделието отново в ръцете на кадри на ДПС.

„Дневник” най-вече програмите за регионални помощи – остават най-проблемната зона и през миналата година, макар да е отбелязано намаляване на нивото на грешки при разпределяне на евросредствата. Докладът посочва ниво от 5,5%, оценено като много високо. През 2008 година процентът е бил почти два пъти по-висок.Според преценката на одиторите нивото на грешки при плащанията за земеделие и развитие на селските региони е по-високо, отколкото през 2008 г. То се е качило от 2 на 5%.

Над 40 млн. лв. може да не стигнат на социалното министерство, за да изплати навреме детските надбавки в края на годината, пише „Сега”. Това става ясно от програмния отчет на ведомството за 9-месечието. В него е записано, че по закон са гласувани 365 млн. лв. за подпомагане на семействата с деца тази година, а по план трябват 483.7 млн. лв. Недостигът е над 118 млн., колкото горе-долу са необходимите средства за едно тримесечие.На 1 юли Агенцията за социално подпомагане получи още 142 млн. лв. за социални плащания по различните закони при актуализацията на държавния бюджет. От тях обаче само 73 млн. са за подпомагане на семейства с деца. Така сумата за детски продължава да е с 45 млн. лв. по-малко от необходимото.

Министерството на отбраната обаче е изплатило 23.498 млн. лв. за обезщетения на пенсионирани и съкратени военни само за 9 месеца на тази година, пише същият вестник. Най-много пари са били изплатени през септември - 5 млн. лв. Военният министър Аню Ангелов вече отчете 30% съкращения във ведомството, което довело до намаляване на разходите за заплати с 10 млн. лв. При пенсиониране и съкращение военните имат право да получат до 20 заплати в зависимост от прослужените години.

Над 4.7 млн. лв. е раздало и външното министерство за допълнително материално стимулиране на служителите си от началото на 2008 до края на 2009 г. Това става ясно от одита на Сметната палата за този период,за който информира „Сега”. Щедрите бонуси са раздавани при двама министри - Ивайло Калфин и Румяна Желева.Рекордна е сумата за 2008 г., когато дипломатите са възнаградени с 3 258 792 лв. върху заплатите. През 2009 г. стимулите за служителите на Външно са двойно по-малко - 1 479 914 лв. Въпреки изричното разпореждане обаче ръстът на заплатите за 2009 г. да не надхвърля 10% МВнР ги е повишило с 12 на сто. Много над планираното са и паричните награди, раздадени по линия на междуведомствения съвет по участието на България в НАТО.

Продължавайки да се взира в държавните финанси, „Сега” пише, че държавата ще пробва да се отърве от издръжката на археологическите паметници, наречени от чиновниците атракции, като прехвърли отговорността за тях върху общините. Това става ясно от проекта за промени в закона за културното наследство, пуснат за обсъждане в сайта strategy.bg. Общините ще могат да получат право на управление на недвижими археологически културни ценности за срок до 10 г. Те ще им се прехвърлят с решение на Министерския съвет по предложение на строителния министър, съгласувано с министъра на културата. Според мотивите към законопроекта целта на промяната е да се "създаде възможност за поемане на инициативи от страна на общините". Всъщност от много време насам държавата пробва да се отърве от отговорността и финансирането на опазването и поддръжката на археологическите атракции в България.

След три седмици обсъждане идеята за данък "лукс" за недвижимите имоти се връща в първоначалния си вариант още от пролетта, но с една съществена промяна, пише „Дневник”. Финансовото министерство ще внесе в правителството промени в Закона за местните данъци и такси, според които допълнително ще се облагат всички сгради с оценка над 300 000 лв. Това означава, че освен за жилища данъкът ще се плаща и за офис, търговски и производствени сгради над тази стойност. Експерти коментираха, че на практика се изкривява смисъла на данък "лукс", защото от санкция за замразяването на средства в непроизводствени активи се превръща в санкция за инвеститорите в нови сгради и за бизнеса.

11 известни българи ще са в инициативния комитет, чиито имена ще са на поканите за новия граждански проект, който ще се събере на първа сбирка утре, пише „24 часа”. До късно снощи имената на стотината гости се уточняваха и куриери разнасяха поканите. Макар проектът да е известен като президентски, самият Георги Първанов също ще е сред поканените от 11-те, научи "24 часа". Сигурни в участието си са евродепутатът Ивайло Калфин и благоевградският кмет Костадин Паскалев. Участието си потвърди и бившият зам.-министър на образованието Кирчо Атанасов.

В „Труд” депутатът от БСП Любен Корнезов остро критикува Първанов за инициативата. „Това движение или тази партийка, която той смята да създаде, е обречена. Не съм оракул, но с цялото си уважение към президента ще кажа, че прави грешка, която може да се окаже фатална за неговото политическо бъдеще”, заявява бившият конституционен съдия.

„Труд” който вчера припомни, че при Живков българските граждани са яли повече хляб и сирене и са пили повече бира, продължава със сравнения за промените, настъпили за 21 години. Този път вестникът акцентира върху технически изобретения като мобилни телефони и интернет, влезли в целия свят в масова употреба след началото на 90-те съвсем без пряка връзка с падането на режима на Живков в България. В частта за доходите на населението вестникът припомня неточно някогашните данъчни ставки и заключава, че „сега данъчната система е много по-опростена, а и държавата ни прибира по-малко пари”. Осигурителните вноски бяха 30%., пише „Труд”, без да уточни дали те са били плащани от работещите или на работодателя.

В друг текст „Труд” възхвалява свободата на словото в днешна България. „Нищо че със сегашната средна заплата можем да си купим по-малко хляб. Мнозина сега трудно свързват двата края, но от глад не са умрели. От всички свободи, вървящи в пакет с демокрацията, най-голямата е свободата на словото. Именно тя бе най-смачкана при комунизма”.

Вестникът отделя място на критиката на икономическия министър Трайчо Трайком към посланика на САЩ Джеймс Уорлик .“Моят приятел посланикът Уорлик вече 6 месеца не може да разбере какво се случва с шистовия газ и защо трябва да се спазват българските закони и българският национален интерес. Защо, когато се дава право за проучване и добив, за това се прави конкурс.” Това коментира Трайков по повод изказването на дипломата неотдавна, че американската фирма “Шеврон” иска да направи проучване на терени за добив на шистов газ в България. По думите на министъра появата на фирмата и желанието й за добив на газ е вследствие на лични преговори по време на посещението му в Америка. “.

„Мощите в София” и „Искаме от Путин 5% по-евтин газ” са водещите заглавия на „Стандарт”, който вече нарича руския премиер по име. „Владимир пристига с Милер, Кириенко и експосланик Титов. Що се отнася до мощите, става дума за чудодейното откритие от лятото на тази година. Те ще бъдат изложени в храма „Александър Невски”. Модата с малките имена изглежда става масова, тъй като и "Алексей пише книга".

Иначе три вестника изтъкват, че по „три пера” от колективите им са взели статуетки „Черноризец Храбър”, както се нарича наградата за журналистически постижения. Тази година връчването им бе доста по-малко тържествено от предишни години и вместо в Народния театър премина в Централния клуб на армията в отсътствието на президента.