Емил Кошлуков: Демокрацията си я представяхме опростено

Демокрацията си я представяхме опростено. Ние тогава нямахме опит, нямахме представа, не бяхме виждали свободния свят. Представяхме си го от това, което бяхме гледали по филмите, от това, което бяхме чули. Това каза Емил Кошлуков по повод 21 години от 10 ноември 1989 година,предаде Фокус. 

Според него изграждането на демокрацията е станало наивно. „Някои от грешките се оправиха, но се случиха нови бели и проблеми, особено в икономиката, оцеляването, финансовите пазари, приватизацията. Мислехме, че капитализмът е система, която се регулира, която е честна и почтена, а въведохме бандитски капитализъм. Но това са проблеми, които ги има и на други места – например в Латинска Америка живеят така. За съжаление, България за разлика от другите Източноевропейски страни, най-много изостана в развитието си – това си личи по жизнения стандарт, по това, че последни ни приеха в ЕС, по пътищата. Но от друга страна и нашата изходна позиция не беше добра”, каза още той. 

Кошлуков припомни, че и времето преди 9 септември 1944 година не е било образец на демокрация. „А малко преди това сме били под турско робство. Когато Западният свят е правил индустриалната революция, ние тепърва сме разбирали, че има печатна преса. Например, Паисий Хилендарски пише „История Славянобългарская” – това е голямо постижение и сме много горди. Софроний Врачански я преписва на ръка, а Гутенберг е изобретил печатната преса три века преди това. Не е постижение да преписваш на ръка, при положение, че от три века има печатна преса. 500 години в Османската империя са ни спрели цялото развитие. Третото Българско царство тъкмо започва да се развива и да прави нещо и пристига Съветската империя, която още за 50 години спира развитието. В историческата ни съдба няма много светли моменти”, каза още Кошлуков.

Според него, в настоящия момент при всички положения сме много по-добре от преди. „В сравнение с останалите страни от бившия съветски блок сме много по-добре. Но в сравнение с Европа сме изостанали. Но пък нито една източноевропейска страна не е искала да става 16 съветска република, нито една от тях не беше такъв сателит на Москва. Всички са имали някаква запазена икономическа свобода – 1/3 от икономиките на Полша и Унгария бяха частни. Ние бяхме държавата, която изпита най-тежко тези 45 години, така че изходната ни позиция не е кой знае колко хубава”, каза той.

Падането на Тодор Живков беляза края на комунизма и на тоталитарната система в България. Това беше не само основната цел, но това беше най-голямото събитие, което се е случвало в новата българска история, допълни Кошлуков.

„След 45 години комунизъм и диктатура, ние за няколко месеца постигнахме свободата. Основната цел е постигната. Задачата на СДС, както беше формулирана и както хората искаха, беше премахване на БКП и на комунизма. Горе-долу стана. Деполитизирахме армията и полицията още в самото начало, върнахме многопартийната система, възстанови се свободата на словото, свободата на придвижването, свободата на асоциирането и сдружаването на хора, свободата на вероизповеданията, като вече може да се ходи на църква, без да се оглеждаш дали не те снимат и дали няма да те уволнят от работа, защото си в църква и си запалил свещ. Основни човешки свободи, които липсваха 45 години, бяха върнати за дни и това е голямо постижение”, подчерта Кошлуков и допълни, че страната се е завърнала към Европа и към свободния свят след 10 ноември 1989 година. 

Според Кошлуков грешка е била формата на приватизация, която е била изключително непрозрачна – под масата и изключително далавераджийска. „Политическият модел и избирателната система също бяха сбъркани и трябва да бъдат оправяни по пътя. При промяната на системата ние си представяхме, че когато се махне комунизмът, демокрацията сама ще дойде. Това беше популярното виждане. Просто премахваме водещата роля на партията, разформироваме първичните партийни комитети по месторабота, пускаме свободна преса и започваме да я печатаме, махаме жителството, за да може хората да работят и да живеят където искат, започваме свободно да пътуваме. Преди имаше изходни визи – дори да имаш виза за Америка, пак можеше да не отидеш, защото трябваше България да ти даде виза да излезеш. Премахнахме Комитета по планиране и Комитета по цените, т.е. решихме, че правим свободна демокрация”, каза още Кошлуков. 

Той припомни, че след 10 ноември 1989 година е било разпространено схващането, че като се прави като тези на Запад, ще живеем като тях. „Това беше логиката и философията, но се оказа, че не работи така системата”, каза още той.