Слабо и несигурно възстановяване в сянката на свито потребление

Малък ръст и несигурно възстановяване, стимулирани от износа, но в сянката на свиващи се потребление и инвестиции. Така изглежда българската икономика през очите на бизнесмени и анализатори, до които "Дневник" се допита дни преди Националният статистически институт да оповести първите си данни за брутния вътрешен продукт през третото тримесечие.

Всички без изключение предположиха, че в периода от юли до септември БВП е нараснал с под 1% на годишна база (виж карето с прогнозите), но никой все още не смее да говори за устойчиво възстановяване, тъй като причина за добрите данни са фактори, за които не е сигурно как ще влияят в дългосрочен план. НСИ ще обяви предварителните данни за БВП утре.

Така например износителите продължават да се възползват от съвземането на международните пазари и да отчитат ръст на продажбите си. През летните месеци нетният износ (разликата между износ и внос) се подобрява с 1.5 млрд. лв., но успоредно с това идват и притесненията, че растежът се гради на отчайващо ниската база от 2009 г. и несигурността доколко външната среда трайно се подобрява.

"Ако експортните ни отрасли се развиват добре, ще има и пари за харчене. През следващите 1-2 години едва ли ще има стабилно възстановяване на пазарите в ЕС и САЩ. Ще има месеци на известен статистически възход, но той едва ли ще е кой знае колко съществен, защото в двата региона има сериозни проблеми", коментира Кирил Домусчиев, съсобственик на "Хювефарма" и "Български морски флот".

В същото време на вътрешния пазар изгледите продължават да са мрачни, след като крайното потребление се очаква да е с около 6% по-ниско, а за инвестиционната активност на фирмите и правителствените инвестиции също се прогнозира свиване.

Като нови перспективи за бизнеса обаче всички посочват експортно ориентираните отрасли. Освен Кирил Домусчиев и Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ) в свой анализ от миналата седмица посочва, че българската икономика е принудена да намери нова структура за новите двигатели за растеж в дългосрочен план, които ще са насочени именно към външните пазари.

"Определено се усеща стабилизация през последните месеци. На нас специално ни помага износът, където имаме ръст на продажбите, най-вече в съседни страни, докато на вътрешния пазар седим на едно ниво. Нека го кажа по друг начин - спадът е спрял и за българския пазар сме на нивата си от миналата година", коментира и Светлин Николчев, управител на "Ролпласт груп" .

Несигурността на домакинствата  и свитото потребление продължават да са проблем и да се отразяват на икономиката. Така през септември има свиване с 4.7% на търговията на дребно спрямо година по-рано, показват данните на Националния статистически институт.

На месечна база спрямо август спадът е с 0.5%. Сериозно засегнати са продажбите на компютърна и телекомуникационна техника, фармацевтичните и медицинските стоки, както и козметиката, като по данни на НСИ за година похарчените за тях средства са с паднали с 10 на сто.

Другото наблюдение на НСИ - за промишленото производство, пък показва, че за септември основен двигател на индустрията са били добивните компании. Тяхната продукция се е увеличила със 17.8% на годишна база, докато общото промишлено производство се увеличава с 9.3 на сто. На месечна база (спрямо август) промишленото производство расте с 1.6%, продукцията на добивната промишленост - с 3.1%.

Мнения

Цветослав Цачев, ръководител на отдел "Анализи" в "Елана":
Очаквам малък растеж на БВП през третото тримесечие. На годишна база може би ще е около 0.4%, а за цялата година ще имаме нулев растеж, или понижение с по-малко от 1%. Най-сериозно за подобрението през третото тримесечие допринася външнотърговското салдо - с около 8%. В същото време инвестициите ще продължат да бележат свиване, основно заради строителния сектор, а също и крайното потребление също ще е на по-ниско ниво, но е трудно да се прогнозира с колко точно. В средносрочен план се съмнявам, че индустрията ще продължи да увеличава производството си с темповете, които виждаме за това, и износът скоро ще забави темповете си на нарастване.

Кирил Домусчиев, съсобственик на "Хювефарма" и "Български морски флот"
Вътрешното потребление ще продължи да бъде свито и държавата няма да може да разчита на големи постъпления от ДДС. Българският пазар е малък, населението е малко, прогресивно застаряващо и най-важното - бедно. Единственият начин това да се промени е да се преориентираме към експорта, така както е било преди години. Ръстът на експорта през последните месеци не е благодарение на някаква държавна политика, а по инерция - има някои запазени отрасли, което при слабото евро до неотдавна ни крепеше. За жалост еврото отново поскъпва, което при всички положения ще намали износа на ЕС, а оттам и нашия. Не виждам обаче друго, което да съживи българската икономика, освен износа. Той ще създаде новите работни места и ще стимулира във времето вътрешното потребление. Ако експортните ни отрасли се развиват добре, ще има и пари за харчене. През следващите 1-2 години едва ли ще има стабилно възстановяване на пазарите в ЕС и САЩ. Песимист съм. Ще има месеци на известен статистически възход, но той едва ли ще е кой знае колко съществен, защото в двата региона има сериозни проблеми.

Петър Чобанов, преподавател в УНСС:
Заради развитието на външния сектор и големия растеж на износа очаквам положителен растеж на БВП на годишна база. Навярно отново ще има спад на потреблението и инвестициите, но той ще е по-малък, отколкото през второто тримесечие. От гледна точка на предлагането очаквам растеж на селското стопанство и индустрията на годишна база, както и растеж на добавената стойност, но корективите ще продължават да дърпат БВП надолу. За третото тримесечие очаквам растеж от 0.4% на годишна база, а за цялата година ще е 1.2%.

Лъчезар Богданов, макроикономист, "Индъстри уоч":
Твърде вероятно е да имаме малък растеж най-много 1%, но по-скоро под процент. Причината е, че липсваха сериозни държавни харчове, а нарастването на износа не може да свие понижението в инвестициите. Въпреки това обаче тенденцията е спадът да се забавя.

Конфедерация на работодателите и индустриалците в България*
Следвайки растежа на развитите пазари и възстановяването на външното търсене, България също отчита първите позитивни сигнали за икономиката си. Ръстът е воден основно от повишения износ на суровини и материали - най-вече цветни метали и суровини за производство на храни, както и на инвестиционни стоки - машини и резервни части. Досегашните двигатели на растежа – преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) и силното вътрешно потребление, продължават да отслабват. Притокът на ПЧИ в страната за януари - август 2010 г. е с над 60% по-малко спрямо същия период на 2009 г. Най-значимо е намалението в секторите на финансовото посредничество, търговията и недвижимите имоти. Българската икономика е принудена да намери  нова структура и нов двигател за растеж в дългосрочен план. Започналата тенденция от последните месеци на преструктуриране в посока към експортно ориентиран и по-балансиран растеж се очаква да продължи и през следващите години. Ще е необходимо по-активно управление на процеса на преструктуриране и поставяне на фокус секторите, които имат потенциал да генерират по-висока добавена стойност и да са конкурентни на международните пазари. Публичният и частният сектор ще трябва да се приспособят към новите реалности, като бизнесът ще трябва да пренасочи ресурсите от нетъргуемия (стоки и услуги за вътрешния пазар) към търгуемия сектор (стоки и услуги за външния пазар).

*Презентация от последното общо събрание на асоциацията в началото на ноември

Светлин Николчев, управител на "Ролпласт груп" (производител на дограма)
Определено се усеща стабилизация през последните месеци. На нас специално ни помага износът, където имаме ръст на продажбите, най-вече в съседни страни, докато на вътрешния пазар седим на едно ниво. Нека го кажа по друг начин - спадът е спрял и за българския пазар сме на нивата си от миналата година. За следващата година очакванията ми са положителни. Зимата традиционно е слаб сезон за нас, но след това очаквам ръст, особено в износа. Ние сме пряко зависими от строителството и щом аз съм оптимист, значи нещата се подобряват, тъй като сигурно последни ще излезем от кризата. Заради кризата имаше окрупняване в нашия бранш, което ни подейства положително.