200 години от рождението на Захари Зограф

На 17 ноември в залите на Националната художествена галерия ще се открие изложба посветена на 200 години от рождението на Захари Зограф.

В изложбата се представят най-значителните творби на художника -портрети, рисунки, икони, сбирката европейски гравюри, репродукции на стенописите.

Изложбата ще продължи до края на месец януари 2011г.

ЗАХАРИ ЗОГРАФ

(1810-14 юни 1853)

Захари Зограф е един от най-големите български художници и първият от изкуството на новото време, типичен представител на националното Възраждане.

Роден е в Самоков и получава иконописно образование в при баща си и по-големия си брат Димитър Зограф. Бащата е основателят на Самоковската школа и по предание, което се потвърждава от стила на иконите му, е учил на Атон.

Според наследниците Христо Димитров посетил Виена, където придобил значителна колекция европейски гравюри. Рисува икони и стенописи, обучава синовете си в стила на умерения балкански Барок.

Захари Зограф е запазил и допълнил както колекцията гравюри, така и рисунките на своя баща (днес в НХГ).

Най-ранните му известни работи са икони, които датират от 1830 и 1831 и показват, че още съвсем млад е овладял тънкостите на иконописта, че наблюдава внимателно натурата, а освен това вече проявява ясно художническо и народностно самосъзнание - той е подписал и датирал иконите, като е отбелязал, че е българин от Самоков.

Няма други сигурни работи до 1835, когато се установява в Пловдив.

От същата година датират и най-ранните му писма от продължилата 18 години кореспонденция с неговия духовен баща Неофит Рилски, който остава близък приятел на художника до края на живота му и е запазил писмата на Захари Зограф - основен извор на сведения за живота му.

Тук той получава поръчки и рисува икони за църкви в Пловдив и околните места.

В Пловдив негови покровители и ценители са богатите Чалъковци от Копривщица.

Чрез тях през 1837/38 получава поръчка за икони в църквата "Св. Богородица" в Копривщица - „Успение Богородично", „Св. Евстатий" и „Св. Георги с житие", които разкриват неговия не само изключителен талант, но и широките му интереси и характерните черти на стила му от тези години - барокова пищност и прецизен детайл в орнамента, интерес към портрета, пейзажа, голото тяло, античните руини съвременната архитектура.

През 1838 рисува в Копривщица първия си кавалетен маслен портрет от натура - портретът на Неофит Рилски, най-ранният светски портрет в българското изкуство.

Копривщенските икони му донасят слава и през следващите години е отрупан с поръчки. През 1838 изпълнява първите си стенописи - в аязмото на църквата „Св. Богородица Рибна" в Асеновград и обсъжда с Неофит Рилски възможността да учи в Академията в Санкт Петербург като настоява, че е най-големият художник на Балканите („само некой у Европа ако е учил, за него не говорим").

Друго важно събитие променя живота и изкуството на Захари Зограф - през 1838/39 взема уроци от пътуващи френски художници в Пловдив, които все още остават анонимни, но този контакт дава тласък на неговите индивидуални опити в светското изкуство.

От това време датират етюдите на художника, неговите първи автопортрети, голите тела.

Тогава художникът получава и първата от големите си стенописни поръчки - църквата Св. Никола в Бачковския манастир, където работи през 1840 и разкрива един съвършено нов поход към традиционната църковна стенопис.

Тук за първи път Захари Зограф представя една от най-емблематичните си жанрови композиции със социален подтекст, която му завоюва голяма известност - групата пловдивски чорбаджии и кокони като грешници в „Страшния съд", нагиздени в съвременни костюми.

Съвременниците специално отиват да видят тази знаменита сцена, както и първият от поредицата стенописни автопортрети. Вероятно от същата година датира и масленият „Автопортрет" (в НХГ).