Наркотиците - дракон на свободата

На 11 ноември 1990 година влиза в силаконвенцията на ООН относно борбата с незаконната търговияс наркотични средства и психотропни вещества.

Международното споразумение, установяващо общи стандарти за отговорност по отношение на наркотърговията, днес е основополагащ документ, въз основа на който страните - участнички в конвенцията градят законодателството си в тази сфера.

Днес употребата на наркотици е признато зло, много страни страдат от епидемия на зависимостта на наркотици, а пазарите на наркотици, носещи по 10-13 милиарда долара, служат като главен източник на доходи за организираната престъпност. И наркоманията обаче, и борбата са изминали дълъг „път на развитие" преди да придобият днешните си форми, пише в коментар РИА Новости.

Търговията с опиуми - дейност за джентълмени

В Европа употребата на наркотици придобива популярност през XIX век, когато в Англия широко разпространение получава индийския опиум, а във Франция - хашиша, доставян главно от северноафрикански страни.

По това време наркотиците не са възприемани като нещо забранено по принцип. Британска източно - индийска компания активно търгувала с индийския опиум в Китай, което не останало незабелязано от китайското правителство. Опитите на китайските власти за пресичане на наркотърговията довели да две опиумни войни. Фактически в този период търговията с наркотици се контролирала от държавата и много представители на висшата британска аристокрация, в това число и членове на кралското семейство, припечелвали огромни суми, покровителствайки този бизнес.

В Китай опиумните войни „написали" едни от най-черните страници в историята на страната, а нтинаркотичното законодателство е едно от най-жестоките в света.

В Европа по това време наркотиците се смятали за по-малко опасна отрова от алкохола и за разлика от спиртните напитки не се облагала с високи суми, което я правило достъпна до широката маса от хора. Считало се даже, че умерената употреба на опиум не вреди на човека, а напротив - помага му в ежедневния живот.

Следващият завой по спиралата е появата на морфина и медицинската спринцовка - наркотици, които попадат директно в кръвта. Считало се, че за разлика от опиума, морфинът не води до зависимост. Заблудата обаче бързо била развенчана - „морфиновата наркомания" намерила широко разпространение сред войниците, които посещавали болницата, където морфинът в това време активно се използвал като обезболяващо при хирургични операции.

В края на XIX и началото на XX век в живота на хората се появяват известните днес наркотици, като кокаин (в САЩ продажбата започва през 1885 година) и диацетилморфин, по - известен като хероин (появява се в „търговката верига" през 1898 година в Германия). Кокаинът се използвал като стимулиращо вещество, своеобразен енергетик, а хероинът първоначално бил представян от компанията Bayer AG като успокояващо и обезболяващо.

Дракон на свободата

В този момент за по-голямата част от специалистите станало ясно, че употребата на наркотици води до зависимост - психическа, когато наркотиците се използват за достигане на състояние на еуфория, а така също и физическа - абстиненция - състояние, в което организмът изпаде, след просължителна НЕупотреба на анркотици. В началото на ХХ век започна ограничаване на немедицинското използване на наркотиците, а в последствие и до свиване на законното му търгуване.

Паралелно с този процес се появили и нови наркотици - синтетични - искуствен мескалин (натурално добиван от мексикански кактус), както и амфетамини. Те намерили широко разпространение сред въоръжените сили на страните - участнички във Втората световна война, където са използвани като стимуланти на пилотите, специалните сили, войниците и други. В това си качество амфетамините са използвани до 70-те години на XX век.

Широкото използване на амфетамини довело до„амфетаминова наркомания", както и до увеличаване на престъпността - както под формата на незаконно разпространение на наркотици, така и като грабежи и убийства, към които наркоманите пристъпвали с цел да си осигурят следващата доза.

Намаляването на употребата на амфетамини е породено, според специалистите, от влизането в употреба на хероина през 50-60-те години на ХХ век и се превръща в „краля на анркотиците", най-вече в Европа и Азия. Център за производство на хероин се превръща т. нар. „златен триъгълник" - това е районът между границите на Бирма, Лаос и Тайланд, които практически не се контролират от правитествата им.

Търговията с наркотици се превръща в добре „изгладена" нелегална индустрия, обхванала света. Производството на опиев мак, както и на хероин, неговото транспортиране и продажба се обезпечава благодарение на тесни взаимовръзки между крупните престъпни общества - от азиатски наркогрупи до италианската мафия.

От криминалните босове и събитията около наркотърговията особен интерес проявиват и спецслужбите - неконтролируемите средства, получени от нелегалната търговия, се оказали особено подходящи за финансиране на т. нар. „черни операции." Така благодарение на „хероиновите пари" била подсигурена доставката на америскански оръжия на муджахидините в Афганистан по време на първия етап от войната в Афганистан през 1979-1989 година.

Афганистан, след напускането на съветските войски, влязоха в „златния триъгълник", като негова собственост са най-големите наркоплантации - в момента в Афганистан се произвежда 90% от хероина в света.

Наркоманията -  болест на световния мир

За превръщането на наркоманията в глобален бич в началото на XXI век и на трафика на наркотици в един изключително „полезен и упорит бизнес", има две основни причини. Първата това е обективния прцес на глобализацията. Технологичната революция на ХХ век безпрецедентно доведе до развитието на химическата индустрия, обезпечила масовото производство на наркотици, както и достъпността до тях, независимо от всички забрани.

Втората причина се крие в човешкото общество. Растящият стрес, неблагоприятната психологическа обстановка,желанието на отделните индивиди да се разграничат от „общото" са сред най-честите причини за пристрастяването към наркотиците в рамките на различни социални групи по пътя към „различното."

Употребата на наркотиците се явява много добър маркер за социално благосъстояние и настроение на обществото - тя вирее там, където перспективите за проспериращ живот изчезват, няма нормална работа, образование и свободно време.

„Твърдите" наркотици са забранени навсякъде, като санкциите са различни в различните страни. Що се отнася до „леките" наркотици настроенията също са различни. Марихуаната, например, в някои страни дори е легализирана. Първенци в това отношение станаха холандците, където марихуаната се продава свободно в специални кафета.

Имаше моменти, в които специалистите смятаха, че премахването на „леките" наркотици от наказателната сфера ще доведе до понижаване на употребата на „твърди" наркотици и намаляване на престъпността, свързана с опиумите.

Опитът на пионера в това отношение - Холандия, показва, че това не се получава. От една страна това доведе до намаляване на употребата на „твърди" наркотици на глава на населението, спрямо съседните страни, но пък увеличило броя на престъпленията, извършени под въздействието на опиати.

Едно обаче е ясно - за да се постигне успех в борбата с наркотърговията, само със сила няма да се получи. За да се преборим с този бич, е необходимо устойчиво социално - икономическо развитие на страните, ясни и достижими перспективи за болшинството от населението. Друг е въпросът, че гарантирането на подобно развитие днес видимо е много трудно.