Има ли по-добър начин да се организира валутната система?

Лидерите на двадесетте най-големи икономики в света (Г-20) се срещат в Сеул на 11 и 12 ноември, за да обсъдят проблемите в световната икономика, сред които напрежението на валутните пазари привлича най-много внимание през последните месеци.

САЩ, от една страна, недоволстват заради изкуствено занижения курс на китайската валута, докато Пекин вижда в паричната политика на Федералния резерв най-големия източник на дисбалансите в световната икономика. Другите бързоразвиващи се страни виждат в себе си жертва на притока на чуждите капитали, които наводняват техните финансови пазари.

Наличието на подобен спор показва, че никой не е доволен от сегашната международна валутна система и от правилата и институциите, които управляват валутите и трансграничните капиталови потоци, пише в свой анализ The Economist.

Три са основните недостатъци на валутната система. Първият се отнася до господстващо положение на долара като резервна валута и начинът, по който САЩ води паричната си политика. По-голямата част от валутните транзакции и резерви в световен мащаб са в долари, въпреки че САЩ представлява едва 24% от световния БВП. По-големият дял от световната търговия обаче все още се осъществява в долари.

Според редица икономисти върховенството на долара в търговията, ценообразуването при суровините и официалните резерви не е логично, защото не отразява реалностите на световната икономика и поставя другите страни в подчинено положение спрямо паричната политика на САЩ.

Втората критика е, че сегашната валутна система, чието начало идва с разпадането на споразумението от Бретън Уудс, е довела до натрупването на огромни валутни резерви, и то най-вече от развиващите се икономики. Световните валутни резерви са нараснали от 1,3 трлн. долара (5% от световния БВП) през 1995 до 8,4 трлн. долара (14% от световния БВП) днес. Развиващите се икономики притежават две трети от тях, като повечето са натрупани през последните десет години.

Натрупването на подобни резерви обаче противоречи на икономическата логика. По-бедните развиващи се страни предлагат много инвестиционни възможности, но въпреки това дават евтини заеми на богатите страни, главно на САЩ. По този начин се стигна до финансовата криза от 2008/09 г.

Третият проблем е мащабът и нестабилността на капиталовите потоци. Финансовите кризи са станали по-чести през последните три десетилетия. Много икономисти твърдят, че при сегашната финансова система развиващите се икономики могат да пострадат от прилив на чуждестранен капитал (както в момента) или от внезапното му изтегляне (както през 1997/98 г. и 2008 г.). При тези условия не може да се постигне и растеж в дългосрочен план.

Франция, която поема председателството на Г-20 след срещата на върха в Сеул тази седмица, обяви, че световната финансова система трябва да се реформира. Френският президент Никола Саркози планира да постави международната валутна реформа на върха на дневния ред.