Анализатори: Престъпните мрежи имат влияние в повечето държавни институции

В България организираната престъпност, натрупала богатства от наркотиците, контрабандата и проституцията, е в симбиоза с корпорации и групи, които притежават приватизираните държавни активи. Това съдружие е в състояние да трансформира натрупаното богатство в политическа и административна власт.

Това е един от изводите за страната ни от проучване на Центъра за изследване на демокрацията за връзките между организираната престъпност и корупцията в страните от Европейския съюз. На базата на интервюта и данни от 27-те страни - членки на ЕС, се прави изследване на корупционния натиск на организираната престъпност върху институциите и бизнеса. Изследването е направено по поръчка на Генерална дирекция "Вътрешни работи" към Европейската комисия.

Докладът ще бъде представен днес на кръгла маса, в която ще участват вътрешният министър Цветан Цветанов, председателят на ДАНС Цветлин Йовчев, председателят на вътрешната парламентарна комисия Анастас Анастасов.

Според изводите влиянието на свързаните с престъпността компании в политическите и административните структури им позволява да използват корупционни инструменти за

спечелването на обществени поръчки

избягването на данъци и системното заобикаляне на закони с цел спечелване на конкурентно предимство. Организираните престъпни мрежи имат влияние в повечето държавни институции, включително полицията, митниците и прокуратурата, върху политическия елит и партии на местно равнище. Някои криминални структури въздействат върху депутатите или политиците на национално ниво.

На основата на статистически анализ на 14 индикатора страните от ЕС се разделят на седем клъстърa по възходящ ред в зависимост от степента на тяхната уязвимост от корупционния натиск на организираната престъпност върху ключовите им институции. Страни като Дания, Финландия и Швеция са поставени в първата група, докато България, Полша и Румъния са в последната.

Най-мощният инструмент за въздействие от страна на организираната престъпност в рамките на ЕС е

политическата корупция

а най-разпространен е натискът от криминални групировки върху местната власт и администрацията, се отчита в доклада.

В страни като Италия, България, Румъния "политическият патронаж" създава корупционна система, която функционира от горе до долу във всички публични институции - административни структури, съдебни звена и правоприлагащи органи (например полицията и митниците). В други страни политици, магистрати и престъпници с "бели якички" участват в изолирани корупционни мрежи, които нямат системен характер.

Най-разпространена в ЕС е корупцията в местното самоуправление и администрация. В редица страни от Европейския съюз се срещат примери за кметове и общински съветници, осъдени за връзки с организираната престъпност и с престъпниците с "бели якички" (България, Чехия, Германия, Гърция, Испания, Франция, Унгария, Италия, Нидерландия, Полша, Румъния). В някои райони организираните престъпници и престъпниците с "бели якички" използват легитимните си възможности за да

финансират и поддържат политици

или дори пряко да участват в политическата дейност на локално равнище.

От изследванията за България, Франция и Гърция се вижда, че антикорупционните дейности и общественото разобличаване на политическата корупция обикновено се усилват при встъпването във власт на ново правителство.

Изследването откроява и сравнително неизследван досега проблем – влиянието на криминалните мрежи върху частния сектор. Корупционното обвързване на служители в дадена компания създава възможности за извличане на големи приходи, избягване регулациите срещу прането на пари, както и за улесняване функционирането на нелегалните пазари. Допълнителен фактор за корупционния натиск в частния сектор е съществуващото подценяване на проблема от страна на правозащитните органи и съдебните власти, смятат анализаторите.

Корупционните практики в този сектор са свързани с производството и снабдяването с незаконни стоки (например когато управителите на цигарени фабрики заделят част от продукцията им за нелегалните пазари), нелегалния трафик на стоки (например с участието на персонала на транспортната индустрия, разпространението на подобни стоки (например охраната на клубове, която разрешава продажбата на наркотици (Испания, Великобритания), както и дилъри на автомобили, продаващи крадени коли (България, Гърция).

Прането на пари

е посочено като една от основните причини за корупционните практики във финансовата сфера, хазарта и недвижимостите. В тези сектори най-разпространената заплаха е подкупването на служители, което да гарантира, че съмнителните дейности няма да бъдат съобщавани на регулаторните власти.

Освен политическата корупция и тази в частния сектор изследването разглежда още влиянието на организираната престъпност върху полицията, митниците, правораздавателните органи. Основна цел на полицейската корупция е изтичането на информация за започнали разследвания, възпрепятстване на досъдебни производства или компрометиране на бизнес конкуренти.

Натискът от страна на политици и магистрати върху полицията може да улесни корупцията в нея. В някои страни членки представители на местната власт, намиращи се под въздействието на престъпните мрежи, оказват подобен натиск или дори влияят върху

назначенията на висшия ешелон полицейски офицери

(България, Франция, Унгария, Италия, Латвия, Румъния), се отчита в изследването. Този тип влияние може да достигне до национални нива, при които крупни криминални предприемачи установяват контрол върху назначенията в полицията и службите за сигурност. От друга страна, натискът от страна на прокурори и магистрати може да попречи на полицейски разследвания на влиятелни бизнесмени, които са част от криминалните мрежи.

Посредници от типа на бивши полицейски офицери или агенти на службите за сигурност, адвокати и информатори могат да улеснят корупционните механизми.

Най-честите причини за корумпирането на магистрати са свързани със стремежа да се избегне предварително задържане под стража, да се отлагат съдебни решения или за да повлияят върху тежестта на наказанието. Съдии, прокурори и съдебни служители се корумпират също така за предоставяне на информация на престъпниците за текущи разследвания. Членове на магистратурата са търсени от членове на престъпни групировки като юридически съветници и консултанти за това как да не се допусне разкриването на техния "бизнес" и евентуалното им задържане от компетентните власти.

Освен това компании, свързани с организираната престъпност и с престъпниците с "бели якички", корумпират магистрати (често посредством политически връзки) с оглед спечелването на държавни поръчки чрез атакуване на конкурси.

Корумпирането на митничари

помага на организираната престъпност преди всичко да избягва разкриване на контрабандираните стоки, както и провеждане на митнически разследвания. Корупционните практики обикновено се свързват с контрабандата на акцизни стоки и в частност на цигари, алкохол и петролни продукти. Тъй като митничарите считат свързаната с наркотици корупция за рискована, тя е сравнително рядко срещана. Освен това корупцията улеснява съучастието на митничари в митнически измами, както и в схеми за източване на ДДС.

Сред факторите, които оказват въздействие върху корупцията в митниците, е политическото влияние. Митничарите на отговорни постове често са назначавани по политически критерии.

В изследването се установява, че престъпните мрежи, свързани с проституция и наркотици, имат най-силен корупционен ефект. Пазарът на проституция е показателен за използването от страна на организираната престъпност на широк диапазон корупционни тактики. Полицейски служители в рамките на ЕС участват в корупционен обмен със сутеньорски мрежи, като някои от тях са не само активната страна в подкупите, но и са съдържатели на публични домове. Подобни криминални мрежи използват корупцията, за да получат информация за разследвания, което да им гарантира бизнеса или дори упражняването на пазарен монопол.

При някои нелегални пазари с цигари пък се прилага корупционен натиск най-вече спрямо митниците или местната власт, както и върху правоохранителните органи в пограничните райони.