Неволната зависимост към хапчета се разпространява на Балканите

Тази статия е изработена в рамките на Бstyалканската стипендия за отлични постижения в журналистиката, инициатива на фондация "Робърт Бош" и фондация ЕРСТЕ в сътрудничество с Балканската мрежа за разследващи репортажи, BIRN.
 
"Започнах с лек транквилант още като ученичка, който с времето престана да ми действа, и започнах със сънотворни, които тогава се продаваха съвсем свободно, разказа Радост дългата история на зависимостта си към лекарства. "При тях се получи същото – постепенно преставаха да ми действат, затова или трябваше да увеличавам дозите, или да търся по-силни. След години, когато алкохолът се превърна в мой проблем, започнаха и болничните ми лечения, при които започнаха да ме лекуват с антидепресанти."
 
Радост е модератор на първия български онлайн форум за психологическа помощ на пристрастени към медикаменти. Докато нейната лична история е на границата на целенасоченото пристрастяване, много хора неволно попадат в порочния кръг на неволната зависимост в следствие на житейските си трудности. Радост вярва, че голяма част от търсещите съвети в сайта "Лекарствено зависими", който е част от световната мрежа Pills Anonymous – са попаднали в такава ситуация и заради лекотата, с която лекарите изписват лекарства.
 
Историята на Радост изглежда често срещана в България и в другите балкански страни, където увеличаващ се брой хора се "закачат" към психоактивни лекарства – медикаменти, които влияят на централната нервна система и променят химичния състав на мозъка.
 
Някои лични лекари изчисляват, че поне 20 на сто от техните възрастни пациенти са пристрастени към тези субстанции.
 
Хората ги употребяват, за да се справят с психологически, лични или социални проблеми, често свързани с напрежението и тревогите от прехода към модерно консуматорско общество.
 
И докато нивата на стрес на Балканите се покачват, а достъпът до лекарства остава относително безпроблемен, броят на зависимите се покачва. Сериозността на проблема обаче остава скрита заради съществуващата все още стигма, обгръщаща търсенето на психологическа помощ в балканските общества. Признаването на психологически проблем все още е табу в региона, както и методите, свързани с отстраняването му.
 
Междувременно недобре развитата държавна грижа за менталното здраве, комбинирано с пренатовареността на личните лекари, изглежда, кара много доктори да изписват все повече и повече психоактивни лекарства.
 
Извън вредите, които тези лекарства нанасят на индивидите, съществува и по-широкият въпрос за вредата, която подобна зависимост нанася и на обществото като цяло.
 
"Зависимостта към лекарства прави хората като изтръпнали – и към семействата им, и в работата им, предупреждава социалният анализатор Адриана Кюлевчелиева.
 
Представете си как тези хора преподават на децата ви, карат автобуса, в който се возите, или прокарват електрическите мрежи в дома ви."
 
Растящи продажби
 
Числата сочат, че продажбите на психоактивни вещества са се увеличили в последните години в България, както и в съседните Сърбия и Босна и Херцеговина.
 
Изпълнителната агенция по лекарствата в България посочва в годишния си доклад за 2009 г., че лекарствата за централната нервна система са вторите най-продавани след тези за сърдечни проблеми.
 
Статистиката е подобна и в Сърбия. Според Агенцията за лекарства и медицински средства  медикаментите за централната нервна система са представлявали 15 на сто от всички продадени лекарства през 2009 г. През 2008 г. например са били продадени 7.3 млн. опаковки бромазепам и над 4.6 млн. опаковки бенседин – и двата успокоителни.
 
И двете числа са с около 1.5 млн опаковки повече от предходната година. Продадените антидепресанти са все още незначителни – около 300 хил. опаковки на година, но и техните продажби се увеличават.
 
Само кажи, че са за баба ти

Да се сдобие човек с тези психоактивни лекарства е доста лесно на Балканите, особено в Сърбия и Босна, където все още фармацията не работи по европейски стандарти. Най-популярното успокоително – бендсединът, може да се закупи само с минимално актьорско майсторство от повечето нецентрални аптеки в Белград.
 
В Босна положението не е по-различно. Помолената да се представи за купувач Инес успя да купи на няколко пъти диазепам – друго успокоително – като твърдеше, че баба й се нуждае от него.
 
Йована – млада жена от Белград, пък разказа как баба й купува успокоителни без рецепта, а след това ги раздава на семейството. "Бенсединът е част от семейната аптека като йода или аспирина", каза тя.
 
В София вече не могат да се купят успокоителни без рецепта. Още отпреди влизането на България в ЕС анксиолитиците се продават само с т.нар. зелена рецепта от лицензирани фармацевти, а продажбите се записват стриктно в специални тетрадки.
 
Продажбата на антидепресанти обаче е много по-малко контролирана. Въпреки че и те изискват рецепта, тя е обикновена и все още е възможно да се закупят без рецепта от малките квартални аптеки, в които съществува доверие между фармацевтите и клиентите им.
 
"От години идва една бизнес дама и си взима всеки месец по една опаковка деанксит", споделя софийска аптекарка. Познавам я и затова й давам без рецепта, какво да ходи всеки месец при лекаря си", обяснява тя.
 
Болки на отказването
 
Отдавна са известни негативните последици на успокоителните. Лични лекари в България и Сърбия, които се съгласиха да говорят, ако останат анонимни, казват, че са наясно, че продължителната употреба на анскилолици води до пристрастяване, но продължават да ги предписват, защото много от пациентите им вече зависят от тях.
 
Обикновено, посочват лекарите, това са възрастни пациенти, които страдат от редица физически болести, както и от типичната за възрастта им тревожност. Прекратяването на лекарствата би било доста по-травмиращо за организмите и психиката им, отколкото продължаването на приема им, смятат лекарите.
 
Едно софийско джипи каза, че грубо една пета от всичките му пациенти го посещават само за рецепти за успокоителни.
 
Петко Величков, софийски психиатър, вярва обаче, че лекарите все пак не трябва да правят това с пациентите си, тъй като продължителната употреба на тези медикаменти е възможно да доведе до деменция, загуба на памет и други психологически проблеми.
 
Дебатът до какво води употребата на антидепресанта и дали те водят към пристрастяване остава отворен.
 
Представители на психиатричната гилдия в България, Босна и Сърбия заявиха неколкократно, че класическата дефиниция на пристрастяване – неконтролируемо желание за субстанцията и остра физическа болка, ако не са под нейно въздействие – не може да бъде приложена към антидепресантите. Те не изискват и увеличаване на дозата, какъвто е случаят с всички вещества с пристрастяващи свойства.
 
Хора, прекарали години на антидепресанти, обаче заявяват, че намират за почти невъзможно да се откажат от тях. И докато докторите смятат, че няма доказателства за болезнена физическа абстиненция, пристрастените твърдят, че страдат жестоко.
 
Пациентите казват, че симптомите на абстиненция са толкова силни, че докторите понякога ги объркват с връщането на първоначалните симптоми на депресия или паническо разстройство. Затова и много попадат в порочния кръг да им бъдат наново предписвани лекарства за лекуване на абстиненцията.

"Невзимането на лекарства води до абстинентна криза, която е толкова неприятна, че хората просто са изкушени отново да си вземат лекарства", смята и Слободан Лога, клиничен психиатър от Сараево.

 
"Аз съм бивша алкохоличка, но докато съм прекъсвала алкохола за около шест години, не можах да изкарам и един ден без антидепресанти, смятай", казва Радост от форума за лекарствено зависими.
 
Тя описва в зловещи краски абстиненцията си от антидепресантите: ледена пот, гадене, нарушение в зрението, чувство за непреодолим студ, мускулни болки, сковавания по крайниците и лицето, учестен пулс, повишаване на кръвното налягане, затруднено дишане. "Но по-тежки за мен се оказаха упоритото и мъчително безсъние, както и чувството на страх и тревога, дори и някакъв ужас. Ако мога да го опиша накратко – скованост в емоциите, в съзнанието, някакъв лед в душата", казва тя.

Ивана74, участник в друг форум, чиито ползватели се идентифицират само с никове, казва същото. "Адът се отприщва на втория ден, след като спреш да ги взимаш", спомня си тя. "Не само депресията те смазва, а попадаш в едно грипоподобно състояние с мускулни болки, без никаква енергия и дори светлината ти пречи", добавя тя.
 
Въпреки сериозността и мащаба на проблема със скритата наркомания на Балканите досега не е предприета никаква акция за ограничаването й.
 
Пристрастените към лекарства стигат до центровете по наркомании в Сърбия и България само ако състоянието им е обвързано с алкохолизъм или хероинова зависимост. Рядко се появяват хора, които злоупотребяват с шепи лекарства и имат вече сериозни нанесени травми, споделят експерти от центровете.
 
Посттравматичният стрес
 
Докато фамилните трагедии, брачните проблеми и финансовите трудности са най-честата причина хората да посягат към хапчетата, има и социални фактори, които могат да доведат до тази зависимост от медикаменти. На Балканите тези фактори са свързани с травмите от войните през 90-те и тежкия преход към пазарна икономика.
 
В Босна и Сърбия свързаните с войната травми са оставили зад себе си много психологически проблеми. Според босненския психиатър Лога случите на панически атаки и клинична депресия сред жените са се удвоили след края на войната. Това по думите му е довело и до прекомерната зависимост към наркотични вещества, били те легални или нелегални.
 
Милан Милич, психиатър на болницата в Панчево до Белград, който по време на бомбардировките на НАТО през 1999 г. е ръководил спешната психиатрия, посочва, че войната в началото е стрес, който мобилизира защитните организми на ума и тялото. Те обаче понасят невидими щети и когато ситуацията се успокои, могат да се сринат.

Милич свързва влошаването на менталното здраве на сърбите с разочарованието от икономическия преход. "Всеки ден хората се надяват, че утре ще са по-добре икономически, но минават месеци и години и нещата така и не се оправят. Така се акумулира много по-опасният хроничен стрес."

 
"Защитните механизми на организма се износват и тогава дори най-малкият проблем може да ви тласне към хапчетата" добавя той.
 
България за разлика от съседите в региона не мина през войните през 90-те, но в страната има същото разочарование от икономическия преход, както и в Сърбия. Ирина Лазарова, психолог в частната софийска клиника "Адаптация", вярва, че темпото на днешния свят поставя прекалено много тежест на хората и тези, които не могат да се справят, просто прегарят.
 
Изабела Голдрич от Фондацията за ментално здраве в Глазгоу, градът в Шотландия с най-голямо икономическо неравенство, смята, че модерното общество прекалено много митологизира щастието. Според нея е доста по-нормално животът като цяло да е труден, с епизодични моменти на щастие, но модерната култура промотира щастието като максима, което поставя голямо напрежение върху хората, които не се чувстват задоволени.

 

Ние сме развили консуматорски подход към щастието — от нация на стоици сме се превърнали в консуматорска нация", коментира тя, говорейки за Шотландия. По думите й именно затова най-социално ощетените слоеве в страната са и най-склонни да посягат към хапчета, тъй като смятат, че така си закупуват задоволство.
 
Химия, не лечение
 
Специалистите обаче смятат, че има и друго обяснение на тази увеличаваща се зависимост от медикаменти и това именно е лошата реформа на балканските здравни системи. Лекарите често са претоварени, за да обърнат внимание на психологическите проблеми на пациентите си.
 
Често те предпочитат да спестят време, като предпишат успокоителни или антидепресанти, вместо да се занимават с дългосрочно или скъпоструващо лечение на неща, като депресията например. Преди две години шотландското правителство се сблъскало с подобен феномен, когато изследване установило, че шотландците приемат два пъти повече от средното за останалите британци.
 
Според Голдрич един личен лекар в бедните квартали на Глазгоу има между седем и десет минути, за да прецени състоянието на пациентите си. "Понякога и десет часа не биха стигнали, ако при вас има човек с множество физически и психически проблеми, допълва тя и казва, че не обвинява докторите. "Те много пъти нямат друг избор, освен да предпишат антидепресант, за да махнат от напрежението върху тези пациенти."
 

Все пак в момента шотландските власти предприемат мерки за ограничаването на рецептите, а неправителственият сектор се опитва да ангажира вниманието на личните лекари по въпроса. Публичният дебат за злоупотребата с психоактивни лекарства на Балканите обаче липсва тотално.

 
А онлайн форумите продължават да са основна платформа за споделяне на проблеми. Много от тези, които публикуват съобщения, се оплакват, че успокоителни или антидепресанти са им били предписани от лекарите за чисто физически, а не психически оплаквания.
 
"В момента се опитвам да се откача от антидепресантите, които започнах, когато спрях успокоителните, които пък ми бяха предписани първоначално заради високо кръвно налягане споделя ivana74. В друг форум Линамина пък казва, че е станала зависима от антидепресантите, които са й били изписани от тазобедрения й хирург след раждането.
 
Късият път към блаженството
 
Специалистите са единодушни, че понякога взимането на хапчета е неизбежно и дори е по-вредно за организма да се опитва да се справя сам. Пример за това е внезапната смърт на близък човек и стресът от подобно събитие. Когато става въпрос за сериозен психологически проблем като депресия или тревожност, психоактивните лекарства имат голяма роля при възстановяването. Депресираните хора понякога са толкова объркани, че не могат да започнат ефективна терапия, без да взимат лекарства, които да ги балансират и да организират мислите им, посочват специалистите по ментално здраве. Хората взимат лекарства, за да понесат непоносимото, смята Ирина Лазарова от център "Адаптация" и допълва, че в България съществува и феноменът някой хора да са неаргументирано притеснени от антидепресантите.
 
В същото време обаче, независимо дали изписват лекарства, повечето психолози смятат, че хапчетата сами по себе си не решават проблемите на пациентите им в дълбочина. "Успокоителните не лекуват", категоричен е Слободан Лога.
 
"Хапчетата правят хората алергични към мисленето и един вид неспособни да видят истинските си проблеми", казва Милич. Според него посягането към лекарствата е пряк път за постигането на блаженство – "максимално задоволство, с минимални усилия, но това поведение по никакъв начин не решава проблемите, които имате".
 
Той и колегите му смятат, че след хапчетата трябва да има и ефективна терапия. Проблемът на Балканите обаче е, че тя е прекалено скъпа за повечето хора. Дори най-евтините сеанси в България например струват между 20 и 35 лева, а много хора с проблеми ще се нуждаят да посещават специалист поне веднъж седмично в продължение на месеци Това се превръща в мисия невъзможна за страна, в която средната месечна заплата е по-малко от 600 лева на месец.
 
Шансовете за провеждане на ефективна терапия в Босна са още по-малки, където заплатите са по-ниски, а безработицата още по-висока. Още повече че депресията е по-често срещана сред тези, които са най-неспособни да платят – бедните и безработните.
 
Държавните здравни услуги също не са достатъчно ефективни. Българската здравна каса осигурява направления за психолог, но твърде недостатъчни, и то само за здравно осигурените. Дневните центрове пък са само в частния сектор и не са много развити.
 
Позитивният пример от Шотландия са дневните центрове, които се спонсорират от държавата. Неправителствени организации като Алианс за депресията пък имат горещи телефони, организират групи за взаимопомощ и провеждат кампании за повишаване на разбирането за феномена депресия.
 
За разлика от Шотландия обаче на Балканите думата депресия е все още мръсна дума. ‘Едно е да кажеш нещо съм се изнервил днес, друго е да кажеш аз съм депресиран", отбелязва Милич. "За повечето хора, това означава, че нещо не ти е наред, че си дори луд и хората просто не могат да си признават такива неща", допълва той.
 
Кюлевчелиева пък прави следното наблюдение: "Смеем се на американците как тичат при психолога си, като твърдим, че тук нямаме нужда от специалисти, защото все още имаме приятели. Истината обаче е, че има прекалено много хора на Балканите, които отчаяно се нуждаят от психолог понякога."
 
Поради финансовата си невъзможност или заради преобладаваща стигма много от тези с проблеми се обръщат към онлайн форумите за помощ, където остават анонимни. И докато споделянето на травми и разговорите с други с подобни проблеми вероятно има положителен ефект, негативът на това предоверяване на останалите форумци е, че често останалите анонимни приятели не се свенят да поставят диагнози или да препоръчват правилните лекарства.
 
Предвид неизбежното увеличаване на стреса и вече високите нива на депресия и тревожност шансовте зависимостта от лекарства да изчезне изглеждат не особено розови. Някои специалисти коментират, че най-вероятно успокоителните ще отмрат като средство, подобно на отказването на Запада от валиума преди 20 години и хората, свикнали да си помагат с медикаменти в Сърбия, Босна и България, ще се насочват все повече към антидепресантите.
 
Мнозина се надяват, че и тенденцията за сближаване към западната култура ще доведе и до премахването на стигмата от търсенето на специализирана помощ. Засега обаче неволно пристрастените към лекарства остават стотици. 
 
Какво представляват антидепресантите
Антидепресантите са лекарства, които оказват ефект върху нивата на серотонин в мозъка. Те не оказват бързо влияние като успокоителните върху централната нерва система, а действат с натрупване.
Пациентите трябва да ги взимат между два и шест месеца, за да им окажат ефект, а след това трябва да се продължи приемът им още няколко месеца. Повечето антидепресанти имат неприятни странични ефекти като сухота в устата, световъртеж и дори първоначално увеличаване на симптомите на депресия и тревожност, заради които се предписват.
Антидепресантите трябва да се прекъсват по схема, предписана от доктор, чак няколко месеца след отзвучаването на симптомите на депресия. Най-популярният такъв медикамент е прозак, чиято активна съставка се казва флуороксетин.
 
Какво представляват успокоителните
Успокоителните, и най-вече подгрупата на бензодиазепините, имат непосредствен ефект за потискане на тревожността, като успокояват централната нервна система. Специалистите вярват, че максималният период, в който трябва да се приемат, не трябва да надвишава шест седмици, тъй като към тях се развива и физическа зависимост. Те увеличават токсичността си при смесване с алкохол и има хиляди случаи в света на хора, които умират от тази комбинация. Най-известният анксиолитик на Балканите е диазепамът, известен на запад като валиум.