Трансбалкански гамбит

Руската енергийна експанзия в Европа получи чувствителен удар под формата на интервю на министър-председателя на България Бойко Борисов, публикувано в местната преса. Българският премиер публично призна, че София поставя кръст на един от големите руско-български проекти – нефтопровода Бургас-Александруполис.

Своеобразният поздрав, предаден на руския премиер от страниците на българските вестници, на пръв поглед изглежда като удар в гърба след гладкото на пръв поглед посещение на Путин в София. Всъщност облаците над проекта Бургас - Алекснадруполис се сгъстиха отдавна и всичко вървеше към подобна развръзка. Освен това руско-българските енергийни отношения не са толкова безоблачни, колкото изглеждат на пръв поглед.

По всичко личи, че по време на срещата си в събота, премиерите на двете страни са уговорили този въпрос на лично ниво, но не са искали да развалят впечатлението от посещението на руския премиер с облак в синьото небе. Косвено тази версия се подкрепя и от отсъствието на отстъпки в цената на газа за българите. Според свидетелства на очевидци след разговорите Владимир Путин не бил в настроение.

Ако се върнем към историята на проекта, то става ясно, че той не е роден под щастлива звезда. Трудностите започват още в самото начало. Тринадесет години на Русия не й се отдава да излобира строителство на нефтопровод по Балканите в обход на Черно море. През 2007 г. Москва, София и Атина най-накрая се договориха и започнаха разработката на проекта. През миналата година България започна да се съмнява в икономическите условия на проекта, а след това в екологичната му безопасност. Българите престанаха да плащат бонуси за участие в проекта, работата по трансбалканския тръбопровод престана.

В новия отказ от тръбопровода няма нищо принципно ново. През юни българският премиер Борисов заяви, че София ще се откаже от проекта, ако жителите на Бургас са против него, икономическите изгоди от него не се виждат, а екологичния риск е съществен.

„Транснефт” - един от основните участници в проекта, се оказа с вързани ръце, а изявлението на Борисов се превърна за руските патрньори в поредната изненада.

Въпреки това вицепрезидентът на „Транснефт” Михаил Барков, се надяваше, че петролопроводът все пак ще се строи.

Не трябва да се забравя, че в България се пресичат полярно противоположни интереси и ръководството на държавата изкусно лавира между тях, неприемайки ни една страна напълно, стараейки се да угоди и „на нашите” и „на вашите”.

Например българската компания „Булгаргаз” е един от акционерите в газдопровода „Набуко” - конкурент на „Южен поток”, замислен като избавление на Европа от зависимостта на руския газ. През юли българското правителство одобри поредния документ в полза на „Набуко”, като заедно с това не каза „Не” и на „Газпром” и по време на визитата на Путин бе подписано споразумение за създаването на смесено предприятие за строителството на българския участък на „Южен поток”.

Но, съгласявайки се на руския газ, България разигра своеобразен гамбит, отказвайки се на следващия ход от руския нефт. Според анализатора Валерий Нестерьов, решението на българските власти може да повлияе на желанието за диверсифициране на източниците на топлинна енергия. България и без това силно зависи от Русия. Най-големият нефтопреработвателен завод в региона принадлежи на „Лукойл”. Руснаци притежават и разпространителската мрежа от бензиностанции.

На този фон не трябва да се забравя открито антируската енергийна стратегия на България, приета през това лято, според която страната планира в следващите 10 години да се избави от енергийната зависимост от Русия по пътя на диверсификация на маршрутите на своят газов внос. Горе - долу по същото време правителството предаде на прокуратурата договорите с Русия за доставка на газ, подписани при предишното правителство на България през 2006 г., подозирайки че са подписани при неизгодни условия. Дори непосредствено преди посещението на Владимир Путин бяха публикувани протоколите от преговорите през 2006 г.

Развивайки шахматната метафора, може да се каже, че България все още не е спечелила партията. София вече не веднъж доказа, че е собственичка на своите думи – когато поиска дава, когато поиска – взема си обратно. Това се отнася както за трансбалканския петролопровод, така и за АЕЦ „Белене”, която също от години чака решение.

Според анализатора Дмитрий Лютягин днешният отказ на българските власти от строителството на петролопровода не означава, че утре български представители няма да се върнат към разглеждане на проекта. „Всичко зависи от политиката и конкретните хора, а така също от политическите и икономическите отстъпки” – смята анализаторът. Според него България в много направления се ориентира към САЩ, които искат да реализират свои проекти на територията на страната.

„В случай на отказ от проекта, руските компании ще продължат да доставят нефт през Босфора” - заключава Лютягин. Той лично се съмнява, че износа на нефт по този път ще има ръст, въпреки заложените в плановете надежди.