Сицилия: Каква мафия? Само красота!

Нека да поиграем една игра на думи. Аз ще кажа „Сицилия”, а вие вероятно ще кажете „мафия”. Но нашият екскурзовод ни успокои, че мафията вече я няма.

След като прекарах един ден в Палермо, пътешествието ми в Сицилия започна едва на другия ден.

Нашата първа дестинация беше светилището на Сегеста.Магически беше пейзажът около незавършения дорийски храм (входната такса е 4,50 евро) в този горещ, безоблачен ден. Да, това действително ми напомняше на Гърция.

Не забравяй бутилираната вода. От магазина можеш да купиш вода, храна, сувенири преди да започнеш своя тур. Трябва първо да поръчаш на касиера, и след това да отидеш на щанда за храната.

Средновековен град с история и митове, катерещ се 800 метра нагоре, Ерис е познат като най-старият град в Сицилия. От храма на богинята Венера в ясен ден бихте могли да видите Тунис. За съжаление горещото и мъгливо време прегражда погледа ни. Двата часа, прекарани в обикаляне на камънисти улички и калдъръмени алеи, в любуване на бароковите постройки и дегустация на отбрани вина още преди обяд, ми доставиха огромно удоволствие. Не, не съм готова още да си тръгна от тук.

Цефалу е удивително рибарско селце. След бързо въвеждане в Дуомо, арабско-норманска катедрала, издигаща се над обширния площад Пиаца Гарибалди, екскурзоводът ни оставя свободно да „изследваме”. Минавайки по тесните улички, подобно на повечето малки или големи градове, прането виси от балконите и, разбира се, не можах да се сдържа да не направя няколко снимки. Седнах на Олд Марина, откъдето се възхищавах на морската гледка на хълмовете, къщите и рибарите. Можех да стоя така с часове. Времето минаваше толкова бързо. Трябваше да се върна при групата съвсем скоро.

Въпреки мъглата, преграждаща зрителното поле, аз все пак се наслаждавах на разходката измежду черната лава на Етна, един от най-големите вулкани в света. Използвах магазините за сувенири не толкова за пазаруване, колкото за подслон от дъжда, докато чаках шофьорът на автобуса да отвори вратите.

В Месина спряхме по обяд за безплатно шоу в 60-метровата камбанария на катедралата Дуомо, в което чухме как кукуригат петлите, как реве лъвът, Дина и Кларенца, горини на Месина, редувайки се да удрят камбаната, а Исус излиза от гроба си за своето възкресение. Разбира се, нямах камера със себе си, а шоуто продължи около 5 минути.

Един следобед в Таормина, най-известният курорт на Сицилия, не беше достатъчен.Цветята по балконите, около кафенетата и ресторантите, освежаваха мрачния и дъждовен ден. Мъглата не ни позволи да видим Етна от древногръцкия амфитеатър Teatro Greco, построен от гърците през III в. пр. Хр. Първоначално е представлявал място за театрални представления, а след това римляните го превръщат в арена на гладиаторските игри.

Сиракуза е мястото, където можеш да видиш много антични развалини. Като стояхме в Teatro Greco, умът ми се съсредоточи върху приближаващите се големи черни облаци, докато екскурзоводът мърмореше нещо за театъра. Чух гръмотевица. Амфитеатърът беше обграден от няколко пещери, а под една от тях се спускаше водопад. Започна да вали. Изваждайки чадърите, си проправихме път към пещера, наречена Ухото на Дионисий (входът беше във формата на ухо), която ни послужи за подслон, докато спре да вали. Гидът плясна с ръце и всички чухме пронизващото ехо около нас. Тъй като децата от групата намираха за много забавно да крещят в пещерата, бяхме много щастливи да си тръгнем от там.

Пет километра югозападно от Пиаца Армения посетихме Римската вила (Villa Romania de Castle), където видяхме много добре запазени мозайки. Пътеките водеха от едно помещение в друго. Трудно е за вярване, но всичко това е било под развалините цели 700 години. Някой забеляза свастика в една от мозайките, изобразяваща митологични създания и ловни сцени.

Долината на храмовете, включена в световното наследство на ЮНЕСКО от 1998г., е главната причина да посетите Агридженто. Видяхме храмовете на Хера, Конкордия, Херкулес, Зевс.

Храмът на Херкулес е най-старият (510 г. пр. Хр.) с издигнати девет колони, а другите разпръснати наоколо. Преди храмът на Зевс е бил най-големият дорийски храм, но е бил разрушен от земетресение. Изкачаме се до храма на Хера (450-44 г. пр. Хр.). И идва моят любим храм – този на Конкордия с 13 колони от всяка страна и 6 в предната и задната част. Той е най-добре запазеният гръцки храм извън Гърция.

Последната точка от Сицилия. Със загасени лампи в автобуса, екскурзоводът пуска диск с класическа музика, шофьорът намаля скоростта, когато минаваме покрай Долината; храмовете възвръщат своя блясък. Побиват ме тръпки само като гледам величествената гледка.

На връщане от Агридженто красотата на Сицилия минаваше пред очите ни. Не бях готова още да си тръгна. Исках да се върна. В Ерис. В Таормина. Нуждаех се от още поне една седмица.

Всъщност Сицилия не беше първата дестинация, която исках да посетя. Но трябва да си призная – изобщо не бях разочарована от историческите паметници и архитектура, великолепните пейзажи, на които се наслаждавах по време на пътуването, да не говорим и за внушителната брегова линия.

Никога няма да забравя чара на малките калдъръмени улички в старинните градчета. Само да можеше времето да остане неподвижно.