Николай Марев, изп.директор на "ДСК-Родина": Солидарният пенсионен модел наказва изрядните

Само преди няколко седмици най-актуалната тема в България беше ще има ли национализация на частни професионални фондове с аргумента, че в тях не са акумулирани достатъчно средства за "нормални" пенсии. В крайна сметка се стигна до частична национализация - парите на хората, които имат право да се пенсионират до 2014 г., ще отидат в НОИ и държавният фонд ще им плаща пенсии. Много икономисти нарекоха това отлагане на проблема. По същото време в Унгария правителството реши да премахне задължителното осигуряване в частни фондове и да пренасочи парите към държавната система. По тези теми разговаряме с Николай Марев, изпълнителен директор на пенсионната компания "ДСК-Родина". Преди това Марев е бил в ръководството на унгарската OTP Group, собственик на българската компания.

- Никой не задава въпроса как държавата управлява парите за пенсии

- Капиталовата система дисциплинира хората да следят дали се внасят редовно осигуровките им

- Отпадането на точковата система е положително


С последните промени в Кодекса за социално осигуряване (КСО) правителството твърди, че прави реформа. Наистина ли е така?
- Ако имаме предвид значението на думата реформа - да усъвършенстваме дадена система, да я подобряваме, в този смисъл – да, има такава реформа, защото беше направено подобрение на някои от параметрите в кодекса. Но ако ме питате дали правителството е направило революция в модела за пенсионно осигуряване, тоест по-радикална промяна на самия модел – отговорът е не.

Кои са мерките, които биха спасили от фалит държавното осигуряване?
- Демографска и икономическа стратегия на България, която да гледа напред в годините и да е приета с широк консенсус от всички заинтересувани страни. Върху нея могат да се градят различните политики на партиите, които ще дойдат на власт, без да се компрометират дългосрочните цели.

Това означава да постигнем по-голям демографски прираст, а той ще дойде, когато държавата създаде условия да има повече деца, хората да работят тук, тогава съотношението на активните работещи към пенсионерите ще бъде по-благоприятно. Проблемът, макар да е цинично да наричаме проблем по-дългия живот на нашите родители, е в недостатъчните вноски, които постъпват в държавната система и от които не могат да се изплащат пенсии.

Затова се налага да се правят все по-големи бюджетни трансфери – пари, взети от данъкоплатците, за пенсии. Тази година тези средства са над 2 млрд. лв. И като добавим към това задълбочаващия се демографски срив – дали заради емиграция - много млади хора напускат страната, дали заради ниска раждаемост, но е факт, че населението на България застарява много сериозно. Ако все по-малко хора са заети трудово – откъде ще дойдат парите за пенсии?

Нека се върна на мерките - някои от тях са обсъждани и приети – хората да работят по-дълго, да се вдигнат осигуровките. По отношение на по-големия стаж въпросът е къде слагаме границата, колко време ще живеят хората и ще получават пенсии.

С увеличаване на осигурителната вноска е вярно, че повече пари ще влязат в държавното обществено осигуряване, но пък работодателите могат да попитат какво става с конкурентоспособността на пазара на труда, с конкурентоспособността на българския работник в сравнение с тези от другите държави на ЕС.

За първа и втора категория труд доста гласове се чуха в последно време, но е факт, че хората, които упражняват по-тежки професии, живеят по-кратко и има логика те да се пенсионират по-рано. Но това трябва да е строго дефинирано, защото в тези категории попадат и други професии като прокурори и съдии, което не знам дали може да се сравни с работата на един водолаз или летец.

Именно за да се облекчи товарът върху държавното обществено осигуряване в бъдеще, бяха създадени вторият и третият стълб на пенсионната система, за да могат да акумулират активи и да свалят част от тежестта. Не само да се чака от държавата да отпусне някакви пенсии, а работодателите да внасят осигуровките и служителите да могат да заделят допълнително средства. Това са според мен нещата, които биха решили проблема на държавното осигуряване.

Какви са тенденциите по света – на солидарни системи ли се залага или на капиталови?
- Залага се на комбинация от двете. В Западна Европа също има тристълбов пенсионен модел, но ако трябва да посоча разликите между него и този у нас, първият стълб е държавният. Вторият са професионалните пенсионни схеми, които се управляват от работодателя, който създава пенсионен фонд за своите служители. И третият стълб е доброволният.

И двата са на капиталов принцип, но могат да бъдат с дефинирани вноски или с дефинирани пенсии. Дефинираните пенсии са повече характерни за англосаксонските системи. При тях се дефинира каква пенсия трябва да получава съответният служител, когато се пенсионира, и на тази база се изчислява какви пари трябва да се натрупат, за да стигнат за бъдещата пенсия.

Тук рискът се носи от работодателя. При другия модел с дефинирани вноски знаем колко пари се отделят, но голямата въпросителна е, когато дойде време за пенсиониране, колко средства ще бъдат акумулирани и какъв ще бъде размерът на пенсията. При нас в Източна Европа и в много държави от Западна Европа се премина към модела с дефинирани вноски, защото другият е много скъп и рискован за работодателите.

Какви са плюсовете и минусите на солидарния и капиталовия модел в България?
- Мисля, че солидарният модел по някакъв начин наказва тези, които са изрядни, които винаги са осигурявани на реалните си доходи, за сметка на тези, които невинаги са били изрядни. Затова е солидарен, защото има групи хора, които по някаква причина не са могли да се осигуряват.

Трябва да дефинираме с кого сме солидарни – има болни, има инвалиди, майки в отпуск по бременност. С тях съм съгласен, че трябва да се сме солидарни. Но моделът дава възможност на някои хора да се осигуряват на по-ниски доходи и по този начин да злоупотребяват със системата. Освен това има и доста течове и нарушения при инвалидните пенсии.

Много се изговори как се управляват средствата в частните пенсионни фондове, но никой не задава въпроса как държавата управлява тези средства, какви са разходите й за управлението им. При капиталовия модел имаме много по-голяма прозрачност, имаме история на всички вноски, платени от съответното лице, имаме пълна прозрачност как се инвестират тези средства. Докато в солидарния фонд всички средства отиват в един кюп и после по формула на НОИ – в зависимост от това дали има пари или не, тези формули се приначават - се получават пенсии.

Няма ли никакви недостатъци капиталовата система у нас?
- Може би трябва да попитате правителството какви слабости вижда в капиталовия модел. Аз мисля, че това е модел, който играе много важна роля в много посоки – от една страна, капиталовата система е източник на инвестиции за българската икономика.

От друга, капиталовият модел с тази си прозрачност по някакъв начин дисциплинира хората, защото те започват да се интересуват дали са осигурени на реалните си доходи, дали осигуровките постъпват по индивидуалните им партиди, интересуват се как се инвестират тези средства и кой от фондовете на пазара инвестира по-добре.

Има ли хора с право на ранно пенсиониране до 2014 г., които биха получавали от НОИ по-ниска пенсия, отколкото от професионалния си фонд?
- Проблемът е, че не за всички са плащани осигуровки, не всички са били осигурявани на реалните си доходи и имат пълния размер вноски. Очакваше се за 10 години да се натрупат някакви средства, но при положение че не всички са платили всичките си 120 вноски и не всеки е бил осигуряван върху реалните си доходи, това няма как да стане.

Ако за някои хора са акумулирани средства, по-ниски от очакваните, това не е проблем на фондовете, а на системата. Кой трябва да контролира работодателите дали осигуряват своите служители, дали плащат техните осигуровки и на какъв доход ги осигуряват? Какво ще направи НОИ – ще допълни с държавни пари, за да може хората да получат нормални пенсии.

Но какво щеше да се случи, ако всички пари бяха отишли накуп, както е при солидарния модел, и по някакви формули и хората с натрупване от 25 000 лв., и тези с 2500 лв. щяха да получат някакви пенсии с неголяма разлика. И по този начин се наказват изрядните.

Как ще коментирате последното решение на парламента да отпадне точковата система за пенсиониране?
- Смятам, че е положително.

Какво се случва с пенсионната реформа в Унгария?
- Ако говорим за Унгария, там повече се случва революция. Там новото правителство е решило да премине от тристълбов на двустълбов пенсионен модел, да остане солидарното държавно осигуряване, а вторият стълб да бъде доброволният. Като гледам накъде вървят нещата, до една година според мен ще поискат да ликвидират частните фондове, които досега бяха вторият стълб.

Как го направиха – още в средата на октомври премиерът Виктор Орбан заяви, че спира вноските в частните пенсионни фондове от 1 ноември т.г. Преди няколко седмици беше приет законът, той беше подписан от президента и влезе в сила, така че от 1 ноември до края на 2011 г. вноските влизат в солидарния стълб. На месец в частните пенсионни фондове влизаха около 30 млрд. форинта (около 110 млн. евро) - това са около 1.6-1.7 млрд. евро до края на следващата година.

Сумата не е малка и тя ще отиде да запуши дупки в държавното обществено осигуряване, защото и там има сериозен дефицит. И откъде се породи цялата тази идея – малко по-рано тази година държавите от Централна и Източна Европа начело с Полша и Унгария изпратиха писмо до Европейската комисия, в което изявиха желание страните, в които се извършва пенсионна реформа и има частни пенсионни фондове, да могат да приспадат от бюджетния дефицит сумите, които се изпращат в частните пенсионни фондове. Да не забравяме, че Унгария и Полша имат проблеми с бюджетния си дефицит, а са кандидати за влизане в еврозоната.

След дебати ЕК заяви, че това не е приемливо, и тогава унгарското правителство предприе тази стъпка. Много анализатори коментират, че това в краткосрочен период би повлияло положително на държавното обществено осигуряване в Унгария, но в дългосрочен ще трябва да се търсят пари. Защото споменах преди малко, че вторият и третият стълб трябва да намалят тежестта върху държавното обществено осигуряване в бъдеще, точно това в момента в Унгария се решава в краткосрочен план.

Какви ще са последиците от решението?
- Последиците са пагубни за частните пенсионни фондове. Искам да спомена, че освен пренасочването на вноските за 14 месеца се направиха две други промени, които са много съществени. Едната е, че за новопостъпващите на пазара на труда частните пенсионни фондове вече не са задължителни. И другото е отварянето на вратата за вече осигурените в частните фондове да прехвърлят средства отново в държаното осигуряване.

Премиерът си позволи доста сериозни нападки към частните фондове, че те играят рулетка на фондовите борси с парите на осигурените и според него само държавата може да осигурява пенсия за бъдеще. Това е доста странно изказване от министър-председател на дясно правителство.

За 14 месеца частните пенсионни фондове няма да имат приходи. Доста от по-малките според мен е много вероятно да фалират, ако нямат някакви резерви. По-смущаващото е, че след като асоциацията на частните фондове в Унгария "Стабилитас" се обърна към Конституционния съд, правителството на ФИДЕС, което има квалифицирано мнозинство в унгарския парламент, промени конституцията и ограничи правомощията на съда да разглежда проблеми като бюджет, данъци, осигуровки и така КС не успя да се произнесе по този казус.

Критиците на капиталовите системи казват, че парите на пенсионните фондове създават балон на фондовите борси и оттам кризи, от които страдаме всички. Какво мислите за това?
- Чуват се такива гласове, но пенсионните фондове са само един от играчите, и то не основните. Имат много по-дългосрочни цели, защото инвестират в по-дълъг хоризонт, и не те създават тези големи колебания, волатилността на пазарите.

И другият аргумент – нека погледнем назад във времето, въпреки че е имало сътресения – 1997 г. кризата в Азия, 1998 г. – кризата в Русия, след това т.нар. дотком балон, след тях фондовите борси продължиха нагоре. В момента сме пак в една такава криза, но ако трябва да погледнем къде бяха капиталовите пазари през март м.г. и къде са днес, доста от загубите бяха изтрити. Не мога да се съглася, че пенсионните фондове няма да могат да плащат, когато му дойде времето. Доходността им въпреки безпрецедентната финансова криза от 2008 г. вече е положителна за последния двегодишен период.

Има ли все пак риск заради кризите на финансовите пазари тези средства да намалеят значително?
- Всеки един пенсионен фонд си има екип от специалисти, анализатори, хора, които разбират от инвестиции и анализират какво става по света. Докато има човешко развитие, иновации, докато има потребление, ще има компании и държави, които ще реализират печалби и ще са успешни. И не виждам защо трябва да мислим, че всичко ще отиде надолу и няма да има пари.

Подкрепяте ли въвеждането на гарантирана положителна доходност на пенсионните фондове?
- Не съм против тази идея, трябва да се обсъди с Комисията за финансов надзор. Но за да гарантираш положителна доходност, трябва да осигуриш резерви. И при положение че пазарите отиват надолу, трябва да извадиш някакви средства, за да покриеш загубите. Могат да се видят какви са алтернативите. Въпросът е да се види какво искаме да покрием – дали само изгубената доходност, дали и инфлацията, която се е натрупала за съответния период.

Какво мислите за намерението на Комисията за финансов надзор да увеличи таксите си, включително и тези на пенсионните дружества, това ще се пренесе ли върху крайните им клиенти?
- Не, не мисля, че ще се пренесе. При положение че таксите не са променяни толкова дълго време, е логично да има някаква корекция. В крайна сметка експертният, добрият надзор изисква пари и поднадзорните лица трябва да плащат. Аз мисля, че специално за пенсионните фондове това няма да е някакъв непосилен товар.

Тук обаче се получава едно разнопосочие – от една страна, КФН иска да увеличи нейните такси, но, от друга страна, иска да намали нашите. Трябва да има балансиран подход и да се направят разчети, за да се вземе оптималното решение. Мисля, че КФН има интерес пазарът за допълнително пенсионно осигуряване да се развива балансирано, без излишен стрес. Когато говорим за идеи за гарантирана минимална доходност, трябва да имаме предвид, че зад нея трябва да стоят заделени пари и активи.