Събарянето в Несебър – закономерност или частен случай

Бързият и верен отговор съвместява и двете. Закономерност е, доколкото от гледна точка на Закона за устройство на територията (ЗУТ ) в България има десетки хиляди незаконни и неузаконени строежи, а частен случай –  доколкото заплахата стария град на Несебър да отпадне от списъка на ЮНЕСКО по същите причини стана  реална. В този аспект, ако от страна на държавата в лицето на ДНСК има някаква селективност, то тя е предизвикана единствено от външен натиск.

Как се стигна дотук? Няма съмнение, че днешният резултат е сложна сплав от десетилетия на пълен произвол и разгул от страна на компетентния по закон институт за паметниците на културата (преди НИПК, днес НИНКН).

В желанието си да стабилизира визията на Несебър – стария град, държавата чрез вече отменения Закон за паметниците на културата и музеите даде на НИПК почти неограничени правомощия, съчетани с нулева отговорност. Липсата на каквато и да било йерархичност и субординация в дейността на служителите на тази институция доведе до безкрайно мотаене при решаването на възникнали инвестиционни намерения от страна на нещастните жители в старата част на града.

От друга страна, от 1958 г. с няколко закона  държавата даде и 7 т.нар. режима на търпимост – правна фигура, неизвестна другаде в света, според която незаконните строежи си остават такива, но не се премахват. Така се формира устойчива нагласа сред населението, че "няма страшно" и че всеки може да прави каквото смята за добре, пък да става каквото ще. И то стана!

От трета страна, администрацията на най-богатата в България община заговори за поредния прах в очите, наречен гръмко План за управление на гр. Несебър. Появиха се спекулации, че ако той се бил случил, нямало да има събаряне, както и тезата да се отложи премахването на незаконното строителство сега, за да се даде възможност на този управленски план.

Цялата тази шарада, онаследена от времената на "реалния социализъм", се мъчи да сработи и след "избухването" на демокрацията. Но ние сме влезли вече в коловоза на европейските разбирания за ред и законност, а оттам не ни позволяват да си съставим "насрещен план", който да преизпълним "на 105%"Не искайте да ви субсидираме за магистрали, културно наследство, опазване на природата и пр., а с нашите пари вие да осигурявате подходи към разрушаване на това наследство и опропастяване на природните дадености!"

Ние обаче все още не щем да разберем, че ни се казва точно това и че ще се преследва буквалното изпълнение на казаното. Защото нито разсъдливият англичанин, нито категоричният немец, нито дори шегаджията французин могат да приемат лошо изпълнения декор, зад който се вихри цялата тази некомпетентност.

Министър-председателят в едно интервю каза, че акциите по премахването на незаконното строителство водят до загуба на подкрепа към управляващата партия ГЕРБ. Но загубата на подкрепа в част от Несебър и вероятната загуба, свързана с предстоящото премахване на незаконните обекти в язовира край Ивайловград, със сигурност ще се компенсира в пъти от подкрепата, която това действие намира в лицето на – нека употребим термина от близкото минало – народа.

Той приема всичко това като акт на възраждаща се държавност, осигуряваща единен стандарт и стабилност в общественото развитие. Но правителството, както и всяко следващо, трябва да отчита, че тази подкрепа е крехка и ще се изпари в момента, когато "народът" схване, че това е имитативна дейност, целяща, от една страна, да успокои европейските наблюдатели, а от друга – да продължи за неопределено време произвола на публичната администрация.

По ЗУТ всяко законно строителство започва с разрешение, издадено въз основа на инвестиционни проекти, като и двете се одобряват от главния архитект на общината. За старата част на Несебър се е наложило и разбирането, че всеки инвестиционен проект предварително се съгласува с НИПК (НИНКН). Анализът на легислатурата обаче показва, че това съвсем не точно така, но подробното познаване на законите е от съществено значение за бързото съгласуване.

Въпреки че непознаването на закона не оправдава, общинската администрация отказва обмислянето на какъвто и да било инвестиционен проект, а т.нар. съгласуване  понякога трае цяла петилетка за сметка на хората, които са ги подали. В добавка сегашният Закон за културното наследство не обвързва с никакви срокове служителите на НИНКН, които продължават да плуват в безвремието на умозрителното избистряне на критериите си. И ако не бъдат законодателно лишени от тази им привилегия, която им спестява и всякаква отговорност, проблемите от подобен характер ще продължават да се трупат и занапред.

Арх. Юлиян Македонски, с. Емона, общ. Несебър