Халосаха ли Румен Петков или патроните са халостни?

От екрана на БНТ тази сутрин научихме от Ваньо Танов, бивш шеф на Главна дирекция за борба с организираната престъпност (ГДБОП) и настоящ началник на агенция „Митници“, че вътрешният министър от тройната коалиция Румен Петков е бил засечен да действа като престъпен бос. След Танов това потвърди и настоящият министър Цветан Цветнов.

Ето какво каза Цветанов в отговор на водещия:

Водещ: “Прословутата среща в защита на националните интереси с посредничеството на Алексей Петров между Румен Петков и братя Галеви се оказва, според Ваньо Танов, че е среща по искане на Златко Баретата – да се договарят територии между Златко Баретата, неговите хора и братя Галеви, и че има двама посредници. Единият е Алексей Петров, а другият Румен Петков.

Цветан Цветанов: След като г-н Танов го казва, като човек, който тогава е бил шеф на ГДБОП, може повече да му се вярва на него, отколкото на който и да е било друг.

Водещ: Тоест това е достоверно, според вас?

Цветан Цветанов: След като се казва от него като човек, който е бил в общи линии свидетел на всичките тези събития и факти, които са се раздвижвали, тогава – да.“

Този път няма „грешка“ и „развален телефон“. Танов и Цветанов говориха в едно и също студио в разстояние на броени минути. Нямаше „посредничество“ на чуждестранен бушон, който може да бъде натоварен с високото напрежение на обществените очаквания и евентуално ремонтиран, ако изгърми – както изглеждаше в случая с германския журналист Юрген Рот и неговата интерпретация на обвиненията на Цветанов срещу бившия главен прокурор Никола Филчев.

Интересното е дали от това ще последва нещо. Защото се оказва, че нямало запис на въпросния разговор. Откъде обаче тогава Танов е сигурен за неговото съдържание до степен да го оповести? И защо чак сега- нещо променило ли се е във факта, че липсва съответното доказателство?

В каубойските филми класиката в жанра е ситуацията „пистолет срещу пистолет“. Във филма, който гледаме тук до пълно прогонване на публиката от киносалона, се повтаря за пореден път „дума срещу дума“. А тя, за разлика от куршума, дупка на прави. Което в крайна сметка легитимира актьорите в ролята на злодея, като Никола Филчев и Румен Петков.

Докато се халасоваме с халостните патрони на „доброто ченге“, усещането за имитация на прилагането на „цялата строгост на закона“ превръща в трагикомедия уж сериозния сценарий за борбата с престъпността. А той е комай единственият капитал на това управление, което трябва най-после да покаже, че първо стреля и след това обявява, че е повалило лошите в битката, резултатите от която, по липса на доказателства (за обратното) не са налице. Дори са наопаки на онова, което беше заявено като намерение, поставило по волята на избирателя на поверената им длъжност днешните шерифи на държавата.

ИВО ИНДЖЕВ 
http://ivo.bg