Investor.bg се обърнa към представители на инвестиционната общност с три въпроса, свързани с данните за БВП на страната през третото тримесечие на 2010.
За коментар бяха потърсени: Петко Вълков – изпълнителен директор на УД БенчМарк Асет Мениджмънт, Цветослав Цачев – ръководител на отдел Анализи в ИП Елана Трейдинг, Владимир Малчев – инвестиционен консултант и управител на ИП Бул Тренд Брокеридж, Иво Толев – управляващ партньор в УД Ултима Капитал Мениджмънт, Владислав Панев – председател на СД на УД Статус капитал, и Гено Тонев – инвестиционен консултант в УД Юг Маркет Капитал Мениджмънт.
Ето и техните отговори на поставените въпроси:
– Как оценявате ръста на БВП през третото тримесечие от 0,3% на тримесечна и 0,2% на годишна база?
Петко Вълков:
Моите очаквания бяха за малко по-висок ръст за тримесечието. Нямам основание все още да смятам, че нарастването на БВП е устойчива тенденция.
Гено Тонев:
Скромен, но все пак ръст. На фона на някои наши съседи това си е направо "излитане".
Цветослав Цачев:
Това вероятно е повратна точка за икономиката, защото слага край на периода на спад. Но в същото време не може да говорим за бързо и забележимо възстановяване, защото свиването в потреблението е изненадващо силно и защото положителните ефекти от външната търговия са на връхната си точка.
Износът едва ли ще запази същите темпове на покачване, докато ръстът на икономиката ни ще означава и бързо повишаване на вноса. Кризата не промени коренно неравновесието в икономиката по отношение на международната търговия, а само сви вътрешното потребление и инвестициите. Намалението на потреблението е много силно в сравнение с оборотите в търговията на дребно например.
Владимир Малчев:
Ръстът на БВП за третото тримесечие е по-скоро незадоволителен и показва, че една значителна част от икономиката все още е в много тежко положение. Като изключим секторите от индустрията, които работят за износ, и аграрният сектор, където регистрираме добра година, останалите отрасли на стопанството продължават да са в сериозна криза. По отношение на компонентите на крайното използване много тревожен факт е засилването на спада на крайното потребление през последното тримесечие.
Владислав Панев:
Нормално е пресъхването на потока от чуждестранни капитали към страната да се отрази на БВП и той да не е в състояние да расте с бързи темпове. Както виждаме, причина за повишението, макар и с малко, е експортът, което се дължи на нарасналото търсене на основните ни пазари. От друга страна, потреблението в България е на ниски нива, и това не е заради по-голямата степен на спестяване у нас, а по-скоро точно на намалелия приток на свежи пари към страната. Това впрочем се отнася за целия регион.
Иво Толев:
Конкретно аз го оценявам като предизвестен и очакван. Много са факторите за това мнение, като не изключвам и статистическите еквилибристики по промяна на методологията за изчисление. Съществено е да се отбележи, че основата за сравнението са същите тримесечия на 2009 година. А ниските нива тогава дават по-лесно разбиране, но не и яснота за ръста сега. Иначе като цяло подобен положителен тренд при макропоказателите винаги се приема за относително добър индикатив.
– Ще постигне ли България повишение на БВП през 2010, за което е необходим ръст през последното тримесечие от поне 0,6% на тримесечна и 1% на годишна база?
Петко Вълков:
Смятам, че в крайна сметка България ще бъде малко над нулата за годината, като това е оптимистичната ми прогноза.
Цветослав Цачев:
Единственият начин за такъв силен ръст е населението да пазарува преди празниците в края на годината. Растящите депозити в банките ще са източникът на пари за харчене, но настроенията на хората не са много празнични. А доверието в икономиката е от значение за разходите.
Владислав Панев:
Не вярвам да го постигне, още повече че са налице сигнали за охлаждане на световната икономика. Свиването на бюджетните дефицити в някои страни от ЕС е знак точно за намаляване на търсенето, което едва ли ще тласне износа ни нагоре спрямо нивата от второто тримесечие.
Владимир Малчев:
Не намирам за особено важно дали в крайна сметка БВП ще отбележи 0,1 процента ръст или 0,1 процента спад за 2010 година и дали НСИ ще отчете минимален ръст при отчитането на БВП по средногодишни цени от 2000 година.
По-важно за мен е защо не можем да регистрираме един по-висок ръст от няколко процента, но това е дълга тема за разговор. Ако все пак трябва да отговоря конкретно на въпроса, ми се струва, че е напълно възможно БВП да отчете минимален ръст за 2010 година по средногодишни цени от 2000 година, ако имаме предвид как се е развивал БВП през последното тримесечие на годината в исторически план.
Гено Тонев:
Износът е сред основните двигатели на растежа и тъй като, поне засега, експортните компании изглеждат натоварени с поръчки, очаквам растеж и през последното тримесечие на годината. Дали това ще е достатъчно, е отделен въпрос. Инерцията, с която икономиката ни започна годината, постепенно губи силата си и бъдещият растеж не може да разчита само на експорта.
Вътрешното търсене остава слабо и ако нещо може да "спаси положението", това са предстоящите коледни празници и типичното за тях развързване на кесиите. Допълнителен външен катализатор може да се окаже и един силен зимен сезон в туризма, но за да се правят надеждни прогнози за това, е необходима и помощта на метеоролог.
Иво Толев:
Няма да ме учуди да се случи, но няма да ме учуди също, ако е благодарение на задбалансови операции. Официалната бюджетна прогноза за финала на 2010 година е -0,1% изменение в БВП. Въпреки че усилията на управляващите са да подобрят резултата на всяка цена, реалните фактори работят в обратна посока, поне за момента.
От една страна, високата инфлация от поскъпването на енергоносителите и основните храни е попътен вятър за кабинета, но той може много лесно да скъса платната на бюджета, особено на фона на свитото потребление. От друга страна обаче, износът се повишава. Вероятно финалните щрихи ще нанесе месец декември с традиционно завишеното си потребление. Не е за пропускане фактът, че дори ръстът в БВП да е по-скромен, той ще компенсира голяма част от очакванията.
– До каква степен според вас очакванията за икономическия растеж в страната се калкулират в цените на акциите на БФБ и как тези очаквания се формират?
Гено Тонев:
В много голяма степен и учудващо точно. С тази особеност, че пазарът си прави сметките близо година преди самото събитие.
През есента на 2007 година рецесия в България нямаше. Фондовият пазар обаче постави начало на дълго спускане, продължило година и половина. Така, с 12-13 месеца преднина, БФБ изпревари забавянето в икономиката и последвалата го рецесия. През 2009 година нямаше нито едно тримесечие на растеж за БВП, но фондовият пазар се оттласна от дъното още през месец март. И растеше до септември. Оттогава досега, с известни прекъсвания, посоката е предимно надолу.
Ако приложим този модел към сегашната ситуация, инвеститорите на БФБ не очакват нищо позитивно през последната четвърт на годината и най-късно през първото тримесечие на 2011 икономиката ни ще се върне "на червено".
Ако този сценарий се реализира, би било много интересно да се наблюдава как хиляди инвеститори отново са стигнали до единомислие в очакванията си, независимо от различията помежду им. Как се формират тези очаквания обаче, е "въпрос за един милион".
Владимир Малчев:
Ако погледнем състоянието на индексите през тази година, те по-скоро калкулират сериозен спад на БВП през тази и следващата година. Струва ми се, че нито големите играчи, а още по-малко малките разсъждават сериозно на тема БВП и неговото отражение върху цените на акциите, което показва, колко слабо развита е БФБ, и че пазарът се движи от съвсем други фактори.
Цветослав Цачев:
В цените на акциите са калкулирани очаквания за много нисък растеж. Затова и добрите български компании се търгуват на ниски коефициенти за оценка. Ключовият момент тук не е, че компаниите ще имат по-високи продажби или печалби, което го виждаме през последната година при износителите, а в липсата на нови спестявания към борсата и към взаимните фондове.
В това отношение връзката между SOFIX и данните за БВП, най-вече за крайното индивидуално потребление и строителството, е много силна. Не се изисква особена прозорливост, за да се разбере, че докато индивидуалните инвеститори изтеглят спестяванията си от борсата, няма да има съживяване на пазара.
Владислав Панев:
В цените на акциите се калкулират очакванията за представянето на самите компании. Където има перспектива и се показват добри резултати, виждаме, че те са близки до аналозите им в Централна Европа. Това се отнася най-вече за износителите. Нормално е акциите на компаниите, които работят за вътрешния пазар, да понасят удари заради неяснотата около търсенето. Съответно най-задлъжнелите дружества губят в най-голяма степен доверието на инвеститорите.
Петко Вълков:
Върху цените на акциите все още слабо влияние оказват фундаменталните данни. Редица пазари по света отчетоха силни ръстове в периодите на ограничаване на спадовете на икономиката. Така че ако направим сравнение с други пазари, то годината би трябвало да е доста добра за акциите, но това не се случва към момента.
Иво Толев:
За момента – само теоретично. БФБ неведнъж е доказвала, че не следва икономически постулати и корелации, а се движи по странна, собствена логика. Наистина, мащабът на кризата промени повечето от разбиранията за правилност и икономическа логика, но също допринесе да имаме особено ценообразуване на БФБ, при което цената няма нищо общо със стойността. От тази гледна точка не е много реално да смятаме, че акциите калкулират бъдещите очаквания. Поне не със сегашните си цени.