Мълчаливо съгласие в полза на бизнеса ще дисциплинира чиновниците

Принципът на мълчаливото съгласие ще се прилага при регистрационните режими за бизнеса, а таксите за предоставяне на държавни услуги ще се изчисляват по обща методология в зависимост от разходите за дейностите.

Тези облекчения за компаниите могат да станат факт, ако правителството одобри, а парламентът приеме промените в Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност, подготвени от министерството на икономиката.

Те бяха представени вчера, на организирана от Световната банка дискусия за тежестта на регулативните режими. Според изследването на банката фирмите в България губят близо 11% от времето си за справяне с изискванията на администрацията и въпреки че в последните години ситуацията се е подобрила, все още е по-тежка от средната за страните в ЕС. За сравнение, в нови държави членки като Естония и Словакия делът е 7%.

Мълчаливото съгласие за дейности на регистрационен режим означава, че кандидатстващата фирма ще се счита за одобрена, ако администрацията не се произнесе в срок. Сега е обратното. Икономическото министерство признава, че сроковете редовно се нарушават заради "административна мудност на процедурите".

Един от примерите е в самото ведомство, при регистрацията на туроператорите, които често се оплакват от забавяне. След промените фирмите би трябвало автоматично да се вписват в регистъра, ако в законовия 2-месечен срок не получат отказ.

В момента този режим се прилага само за разрешения и удостоверения за еднократни сделки, и то ако не противоречи на друг закон. Мотивът за разширяването му е, че при регистрацията административният орган няма право да преценява по целесъобразност и ако фирмата е представила всички необходими документи, е длъжен да се произнесе в срок.

Подготвяната промяна бе посрещната еднозначно положително от бизнеса и анализаторите, които отдавна настояват мълчаливото съгласие да се въведе като принцип в работата на администрацията. Според Камен Колев, зам.-председател на Българската стопанска камара, решението "по целесъобразност" е потенциал за корупция, а и никой не носи отговорност за забавянето.

Втората важна промяна - въвеждането на методология за определяне на разходоориентирани такси, се базира на изследване на Световната банка, според което държавните такси остават голяма тежест за бизнеса в страната и само за периода 2005 - 2008 г. са се увеличили с 60%, почти двойно повече от натрупаната инфлация за периода от 36.4%.

Сега различните агенции могат по своя преценка да начисляват допълнителни плащания, обясни Валентина Танева, началник на отдел "Бизнес среда" в икономическото министерство. След промяната ще трябва да ги определят по ясен метод, а остатъкът от събраните приходи ще се превежда към централния бюджет. Според Камен Колев така ще се пресече сегашният конфликт на интереси държавните служители да налагат повече и по-високи такси, защото от приходите получават бонуси.

Същото е мнението и на Светла Костадинова, изп. директор на Института за пазарна икономика. Според нея като цяло предложенията на министерството на икономиката са добри. "Щом събират много повече пари, отколкото изразходват, значи не трябва да ги вземат от бизнеса, каквото каза и Цветан Симеонов от Българската търговско-промишлена палата", каза Костадинова.

Методологията за размера на таксите трябва да се приеме от правителството до шест месеца след промените в закона. Според министъра на икономиката Трайчо Трайков тя ще отчита дали оставащите приходи от такси да се внесат в бюджета, или да се вложат в увеличаване на капацитета на администрацията да извършва услугите на още по-ниска цена, но в никакъв случай няма да се използват за допълнителни финансови стимули за служителите.

Министърът каза още, че не трябва да се събират такси от компаниите за отстраняване на нередности в документите им и за предоставяне на допълнителна информация. Това също ще бъде записано в промените в закона за ограничаване на административното регулиране.

Друга предлагана промяна е електронно проследяване на постъпили преписки. Всички администрации, които издават лицензи и вписват регистрации, трябва да създадат и отделни раздели към публичните регистри, от които да се вижда докъде е стигнала дадена преписка.

Предвиждат се и облекчения в кандидатстването за лиценз и за разрешително, но към момента не е ясно какви, защото още не е публикуван пълният текст на проекта за промени. Пред "Дневник" Валентина Танева каза, че от следващата седмица ще започне съгласуването на проекта с всички заинтересувани страни.
 
Друга част от промените предвиждат минимален и максимален срок за отстраняване на нередности или подаване на допълнителна информация – той няма да е по-дълъг от срока, в който ведомството трябва да се произнесе. Строги регулации чакат и служителите на отделните ведомства – техните задължения ще бъдат разделени от регулацията и контрола по спазването на закона. Освен това чиновниците, които са отговорни за воденето на регистрите – и досегашните, и тези, които ще се въведат, ще носят административно-наказателна отговорност.

Законът за ограничаване на административното регулиране беше приет през 2003 г. по време на правителството на НДСВ. Идеята беше да отпаднат голяма част от лицензионните режими, които утежняват работата на бизнеса, и такива да се запазят само в сфери като производство на оръжия или лекарства. До сериозна промяна обаче така и не се стигна.

С подобна цел през май т.г. и правителството на ГЕРБ прие програма за намаляване на административната тежест. Основните мерки според нея трябва да станат факт през 2011 и 2012 г. Догодина трябва да бъде направен преглед на събираните такси от бизнеса и от гражданите, а през 2012 г. - да се предложи нов закон за таксите (сегашният е от 1951 г.).

Също след две години трябва да бъде приет и нов закон за местното самоуправление, който да ограничи въвеждането на такси и регулации на местно ниво. Две години според програмата ще отнеме регламентирането на оценката на въздействието (върху бизнеса и за бюджета), която задължително трябва да съпътства проектозаконите. В момента тази процедура се прилага само при въвеждането на лицензионни или регистрационни режими, но често липсва или е формална.

Преди време Трайчо Трайков съобщи, че само прилагането на държавните регулации за бизнеса струва над 100 млн. лв. на фирмите и 160 млн. лв. на държавата годишно.