Магарешки грип тръшка наред

Нов вирус, който бе наречен „магарешки грип” заради уморителната кашлица, тръшка наред малки и големи. През миналата седмица сме достигнали предепидемични стойности. В страната са били регистрирани 120 на 10 000 души заболели от "магарешкия грип". Същевременно тази есен в България няма появил се "свински грип"

"Магарешкият грип", както го нарекоха лекарите и хората, обаче не бил грип, а респираторен вирус,

обясниха за BNews специалисти.

Той, за разлика от грипа, не се карал толкова тежко, нито пък се вдигала висока температура, но бил придружен от хрема, болки в гърлото и кашлица, които не са характерни за грипа.

При грипния вирус пък типичното е, че започва внезапно, със силно изразено главоболие, отпадналост, болки в ставите, мускулите и очните ябълки, обясни шефът на отдел „Надзор на заразните болести” в здравното министерство д-р Ангел Кунчев пред BNews. 

През тази седмица заболелите започнали да намаляват, но пикът бил отбелязан през миналата седемдневка, когато кашлящите като магарета и подсмърчащите били 120 на 10 000 българи.

За справка – при 200 болни на 10 000 здравните власти обявяват епидемия.

Д-р Ангел Кунчев е категоричен, че към момента у нас няма регистриран случай на т.нар. „свински грип”, както и в Европа.

„По данни на Европейския център за контрол на болестите в Стокхолм, към момента епидемичната ситуация по отношение на грип в Европа е спокойна, а от изолираните отделни случаи се доказват грипни вируси ѝ (H1N1) California –(т.н. свински грип), A (H3N2) Perth и отделни B грипни вируси. В страните от южното полукълбо циркулираха същите щамове. „, обясни д-р Кунчев.

Докторът припомни, че за тукашните географски ширини най-често грипната вълна удря през януари-февруари, макар да не се изключва да се появи през ноември или март-април.

Освен че в момента „свинският грип” е емигрирал от Стария континент, няма и масова циркулация на грипни вируси. Засега у нас и в Европа се регистрират само отделни случаи на различни грипни вируси от тип A и B, съобщи епидемиологът.

За сметка на това се наблюдава увеличаване на заболеваемостта от остри вирусни инфекции –респираторни и аденовируси, но  към момента не са достигнати стойности за обявяване на грипна епидемия.

„Точна диагноза може да се постави само при преглед от лекар и евентуално вирусологично изследване.

Важно е да се отбележи, че по време на грипна епидемия, съответния вирус превалира над всички останали и почти всички случаи с характерно протичане се дължат на него”, казва д-р Ангел Кунчев.

Специалистът напомни, че поради склонността на грипния вирус да предизвиква усложнения,

особено при по-възрастни хора и лица с придружаващи хронични заболявания, е много важно да се потърси навреме лекарска помощ за осигуряване на адекватно лечение. То се изразява в прилагането на  симптоматични средства, антивирусни препарати, домашен режим, а при бактериални усложнения и антибиотици.