От 100 хиляди до 400 хиляди домакинства може да попаднат под ударите на новата конфискация

Между 100 хил и 400 хил. български домакинства могат да попаднат под ударите на новия проектозакон за отнемане в полза на държавата на имущество придобито от престъпна или друга незаконна дейност. Това показват изчисленията на икономиста Георги Ганев от Центъра за либерални стратегии, които стъпват на данни на Националния статистически институт и БНБ.

Според Ганев, ако този анализ се прехвърли на брой засегнати хора, това означава, че от 280 000 до 1 120 000 души отговорят на изискването на закона за разминаване от 60 хил. лв. между имуществото и доходите им и следователно срещу тях може да започне процедура за конфискация. Изследването на икономиста приема, че основните нерегистрирани доходи на гражданите имат два произхода. Първият е т.нар. нерегистрирана икономика, която е част от сивия сектор и при която доходите от законна дейност не се обявяват пред държавата. В тази група влизат хората, които получават цялото или част от възнаграждението си "под масата", както и самонаетите, които не декларират доходите си. Сега е сезонът на зелето и десетки предприемачи от харманлийско продават продукцията си, те са на пазара, но и не плащат данъци, обясни Ганев. Той направи уговорката, че в изчисленията му не влиза популярната в България неформална икономика, при която хората с личен труд правят ремонти, туршии и компоти.

Според икономиста различни източници сочат, че през последните 15 години нерегистрираните доходи у нас са между 50 и 200 млрд. лв. Към тях обаче трябва да се добави другият основен източник на доход с трудно доказуем произход – емигрантските пари. По данни на БНБ за последните 12 години това са около 30 млрд. лв. Така според Ганев се получава, че за 15 години едно домакинство е получило от 51 хил до 408 хил. лв. доходи от сивата икономика и/или между 65 хил. и 260 хил. лв. от чужбина.

"Ако се приеме, че тези суми се разпределят като законния доход, е реалистично да от 100 хил. до 400 хил. домакинства да са натрупали имущество над 60 хил. лв., което пък е прагът за разминаването между доходи и имоти, над който може да започне конфискация по новия закон", обясни Ганев.

Изследването му беше представено на дискусия по новия проект на закон за конфискацията, организирана от неправителствени организации. Директорът на правната програма на институт "Отворено общество" Иванка Иванова и адвокат Йонко Грозев от Центъра за либерални стратегии изложиха някои от основните опасения на правозащитниците срещу правилата за отнемане на имущество, които се предлагат от Министерството на правосъдието.

Основният проблем според Грозев е в предложението, заложено в закона, че имуществото е придобито от престъпна дейност, когато от финансов анализ и други доказателствени източници е установено, че стойността му значително надвишава нетния доход на проверяваното лице и на членовете на неговото семейство. В закона е записано още, че значително е разминаването от 250 минимални работни заплати, което в момента отговаря на 60 хил. лв. Грозев обясни, че макар все още да има малко решения на Съда за правата на човека в Страсбург по дела за конфискация, те са показателни.

Той цитира решение на Страсбург по казус от Великобритания, в което се коментира един от проблемите и в българския проектозакон – че човек трябва сам да доказва, че доходите му са законни, вместо държавата да доказва обратното. Според европейския съд това не е проблем, тъй като държавата (в случая на България комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество, известна като "Кушлев" - бел. ред.) първа трябва да събере данни за престъпен произход на имотите, чиято конфискация иска. С презумпцията, че всяко разминаване от 60 хил. лв. между доходи и имущество означава, че те имат престъпен произход, обаче държавата се освобождава от необходимостта да доказва и прогнозата ми е, че това ще стигне до Страсбург", заяви Грозев. Той подчерта, че подобна презумпция не е съществувала в проектите, представени на Европейската комисия за демокрация чрез право (Венецианката комисия), която одобри правителствения проект за конфискация.

Иванка Иванова коментира мотивите към закона, които го обявяват за инструмент за връщане на "заграбените общински и държавни имущества". Според нея противно на това намерение законът може да доведе до източване на обществените каси. "Комисията "Кушлев" ще конфискува имоти, чието управление струва пари, а след това ще трябва да ги продаде, но това далече не е толкова лесно", заяви тя и даде пример с Италия, където от години ферми на мафиоти в Сицилия стоя непродадени. Освен това ще могат да се водят дела по Закона за отговорността на държавата и общините срещу комисията "Кушлев" и за да избегне плащането на компенсации, тя трябва да е наистина много сигурна когато започва проверка срещу някого. Иванова заяви, че въпреки многократните уверения на правосъдния министър Маргарита Попова, че законът ще е насочен срещу организираната престъпност и корупцията, има опасност да стане точно обраното. Тя даде пример с република Южна Африка, където подобна на предлаганата у нас гражданска конфискация е довела до отнемане на имущество и при шофиране с превишена скорост. Според българския проект повдигането на обвинение за обикновена кражба ще задвижва процедура по конфискация, а от друга страна, в него липсват основни престъпления, които водят до натрупване на незаконни доходи като иманярството и тези срещу интелектуалната собственост и отделни стопански отрасли.