На днешната дата преди 19 години светът загуби един от най-талантливите артисти на музикалната сцена за всички времена – Фреди Меркюри.
Като вокалист той се прочу по целия свят с ненадминатите си гласови данни и неповторимо сценично поведение и изведе Queen до статута на легендарна група, която продължава да бъде една от най-обичаните и високо оценявани по света.
Фреди умря на 24 ноември 1991 година от бронхопневмония, само ден след като обяви пред света, че е болен от СПИН.
Меркюри е роден на 5 септември 1946 на остров Занзибар, тогава все още част от британската империя, а рожденото му име е Фарук Булсара. Той прекарва юношеските си години и се изучава в Индия, докато семейството му не емигрира в Англия в средата на 60-те години.
Там той продължава да развива музикалния си интерес, докато след няколко неуспешни опита в различни банди, не се запознава с Брайън Мей и Роджър Тейлър, с които създават Queen през 1971 година.
За Queen каквото и да кажем, ще бъде малко – за много хора това е най-великата група, докато други я поставят наравно с The Beatles.
В следващите 20 години след сформирането си обаче Queen завладяват света с хитовете си като Bohemian Rhapsody, We Are the Champions, We Will Rock You и I Want To Break Free, най-вече благодарение на невероятния глас на Фреди, а и на текстовете, голяма част от които са негово творение.
Славата им се дължи и на невероятните им изпълнения на живо, в които по принцип срамежливият и тих Меркюри винаги се раздава максимално и се опитва да включи публиката възможно най-много в случващото се на сцената.
Макар да не го признава открито, за никого не е тайна, че Меркюри e бисексуален и въпреки че има спорадични връзки с жени, името му често се свързва с други мъже.
За заболяването си от ХИВ разбира през 1987-а, но не разкрива нищо. В следващите години организмът му отслабва и той вече е бледа сянка на себе си, като групата не прави повече концерти след този в Knebworth Park през 1986, на който се предполага, че присъстват около 300 000 души.
Макар и измъчен от болестта, той продължава да пее в студиото и записва една от най-емблематичните си песни The Show Must Go On в последните си месеци, когато вече едва ходи, макар другите членове на групата да го съветват да не се напряга. В негово лице светът губи един невероятен изпълнител, който скоро няма да бъде забравен.